Красив нов православен храм, построен с дарения и народни пари чрез предишни управници на България, се издига величествено насред оживено кръстовище във Варна, недалеч от централната градска част. Името му е „Св. Прокопий Варненски“ – най-новата църква, както го наричат. Районът е известен като кръстовището на Лятно кино „Тракия“ – наименование още от края на миналия век.

Градинката около светата обител също е реновирана с нови пейки и алеи за минувачите. На мястото има и спирка на градския транспорт. Жилищните блокове наоколо са сравнително ново строителство, в тях живеят млади семейства с деца. В близост има училище и детска площадка за игра на малчуганите.

Прекрасната картина обаче е помрачена от постоянната смрад и шумотевица в подножието на блоковете и в самата градинка около храма. Там системно се събират кварталните пиячи и се черпят до припадък. Любимото им място за купон са пейките около църквата, а след като вече не могат да стоят на тях заради опиянението, се пренасят в междублоковото пространство и продължават веселбата там. Зад клоните на храсти и дървета въпросните са се обзавели с матрак и всичко необходимо за живот на улицата. Същото място обаче ползват и за тоалетна. Всъщност, когато са под въздействието на алкохола, те губят представа за пространство и не правят разлика къде точно е нужникът – до храма, пред очите на всички, или директно под терасите на блоковете.

Ужасът пред очите на децата

Така зиме и лете в района цари хаос, нечувани гледки – особено привечер, а страхът и отчаянието са обзели живеещите там, тъй като нито църквата, нито полицията може да помогне. Поне през последните 5 години са правени многократни опити, но без резултат. А отгоре на всичко, купонджиите стават и агресивни, ако някой ги заговори. Те са от различни поколения. Някои имат домове, други – не, свързва ги любовта към пиенето, а в квартала се говори, че сред тях има бивши затворници и дори сигналите от гражданите са подавани дискретно от страх. От църковното настоятелство също са искали подкрепа от общинските и охранителните власти, но служителите на реда са идвали само при сигнал за евентуална агресия, разпръсквали са шайката и после всичко започвало отначало, разказват стресираните варненци.

Според майка на 7-годишно дете всичко започнало преди около 5 години. Тогава църквата тъкмо прохождала като нов храм, но свещениците не можели да направят нищо срещу въпросната напаст, тъй като събитията се случвали извън пределите на църковния двор и законът не им давал право да се месят.

„Детето ми растеше и все повече се страхуваше да се прибираме вкъщи. Все още ми казва: „Мамо, мамо, внимавай, не говори с тях“. А аз съм опитвала да ги вразумя многократно, защото пред очите ми посягаха да удрят тийнейджъри, които слизат от тролея и се прибират след училище. Мислех дали имаме право заедно със съседите да изгорим тези боклуци под терасите, но може би ще осъдят отново нас за намеса в обществения ред, а въпросните хора ще останат там, навън, да цапат и плашат майките с деца. Те правят всичко тук – от естествените си биологични нужди, до размножителни такива, ако се сещате. И всичко това пред очите на децата ни...“ – разказва потърпевшата майка пред „Красива Варна“. 

Службите са безсилни

Ясно е, че повечето от обществените вредители са хора с трудна съдба, вероятно с психически проблеми и неразбиране на правилата на обществото.

В социалната дирекция към община Варна обаче не се наемат да организират някак живота на тези хора, от църквата – също, защото при многократни опити от страна на медиите да се свържат с тези служби за съдействие, те отговарят едно и също: „Ние ги прибираме, те отново излизат на улицата. Не желаят нашата подкрепа.“

Друг е въпросът дали тези хора са в състояние да оценят каквато и да е помощ, поради психичното си състояние. В графата просяци, бездомници, клошари и т.н. службите рядко вземат отношение. Обикновено трупна линейка прибира телата на измръзналите бездомници през зимата. А единственото място, което осигурява през годините нощувка и топла храна в студа – Орденът на Майка Тереза към Католическата църква, не отказва съдействие, но и не гони бегълците, които така и така създават проблеми вътре или навън, коментира предишният свещеник на католическия храм отец Яцек, към когото варненци периодично се обръщаха за съдействие, докато службата му го свързваше още с Варна. След това опитите „за спасение“ секнаха. Гражданите се примириха. 

Чие да бъде разрешението на проблема

И така варненци отново стигат до въпроса за саморазрешение на казуса до храм „Свети Прокопий Варненски“, но още не са насъбрали смелост – пожар ли да предизвикат сред натрупаните боклуци, протест пред общината или нещо друго да измислят. Въпросът остава отворен. Очаква се централно решение поне от страна на новата местна власт.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук