В предната статия споделих накратко как се стигна до един момент в живота ми  , в който нямаше никаква перспектива.

Вече бяхме "легенди" на мястото ,  където се събирахме. Наричахме го „шаха“ или „раковина“. Мястото се намира в морската градина , зад морско казино.

Бях на 20-21 години. Тогава пушех по няколко пъти на ден - от ставане до лягане. Дори на работа ходех напушен. Излизах с приятели , за да се виждам с тях, но само докато се напушим , след това бързах да се прибирам. Вкъщи само играех компютърни игри. Когато човек консумира такова голямо количество трева в един момент започва и  да разполага с голямо количество. Така беше при мен. Започнах и да продавам на познати. Но за щастие беше кратък период. Освен количествата и търговията се появяват и други проблеми , за които никой не говори.

 Започнах да заеквам. Бях стигнал до нервна криза, чувах гласове вечер като си затворя очите, които ме стряскаха и трудно заспивах. Започнах да ходя по лекари , за да разбера какво се случва. Тогава ходех при психиатър и невролог, на които споделях всичко през което съм минал ,  за да стигна дотук. Давах си сметка, че не казвам нищо положително. За мое щастие по същото време ходех в школа по изкуства. Там свирех на барабани, моделирах... бях попаднал в една различна среда и самите лекари ме насърчиха да продължа. На това място се  разсейвах от сивото ежедневие.

Средата в школата се оказа, че ми допадна много и започнах да прекарвам повече време там. Все по-рядко излизах със старата ми компания, дори ги избягвах понякога, защото знаех, че всеки път като излизам с тях ще се стига до едно и също. Те просто продължиха със старите навици.

В новата среда прекарах около 4 години. Промених мирогледа си, започнах да мечтая. Помагах в школата с каквото е необходимо. Подарих цялата си техника от вкъщи. Не исках да имам досег до компютър или телефон през тези години.

С времето окончателно спрях  да  пуша и трева. Сега - 14 години по-късно, си давам сметка, че това, което ме е откъснало от наркотиците е смяната на средата.

Но след време разбрах, че целият път не е бил случаен...

Следва продължение.