Трети март – ден на свободата на България, ден на подвига и саможертвата, ден за равносметка и размисъл. С ръка на сърцето, събудили нашето съзнание, запитахме ли се дали ценим извоюваната свобода. Забравихме ли, че тя не е просто даденост и привилегия, а смисъл и единосъщност? Готови ли сме да отдадем нашия живот (ако се наложи), както направиха нашите предци?

Трети март дали е само дата в календара и повод за празнуване, или е нещо повече за нас, българите?

Няма съмнение, че все по-рядко се замисляме върху тези неща, увлечени от ежедневието и борбата за оцеляване. И дори да обичаш и цениш родината си безусловно, как да забравиш за политическия гнет на управляващите? Силни и смели сме като народ, и добър човешки „материал“, но сме принудени да живеем в нищета (повечето от нас). Дали заслужаваме такъв живот? И дали тези, които ни направиха свободни, са искали такава участ за нас?
Категорично не! Ние заслужаваме по-добър живот, защото сме трудолюбиви, честни, всеотдайни и талантливи. Десетки ученици, участници в световни олимпиади, прославят България. Имаме учени, спортисти, творци, които са станали известни с постиженията си по цял свят. Нашите велики ханове, царе и духовници са въздигали държавата ни в продължение на векове. Историческите ни личности със своя героизъм, дела и борбен дух са записали имената си в световната история.

Историята ни е толкова велика, колкото е велик и народът ни, който я е написал.

Мнозина предпочетоха да отбележат Трети март сред съмишленици, на място, в което витае българският дух. Там, където историята оживява и се чувстваш горд наследник на велик народ.
Стотици българи дойдоха в Исторически парк по повод 147-годишнината от освобождението на България от турско робство. И нека самозваните „драскачи“, които пишат учебниците по история, да не изопачават истината за робството, което наричат „присъствие“. Няма такова понятие „присъствие“, защото или си поробен, или си свободен човек.

Събрахме се в Исторически парк, за да си спомним откъде сме тръгнали, през какво сме преминали и какво сме постигнали. В речта си Ивелин Михайлов направи исторически обзор, за да достигне до светлата дата 3 март. Той подчерта, че трябва да сме силни и смели както дедите ни и да се борим и отстояваме нашите възгледи. Да пазим България и да я обичаме.

Станахме свидетели на богата литературно-музикална програма, която ни представи частица от нашия изумителен фолклор. Цветовете на народните носии грееха като багрите от палитра на художник, а стъпките на народните танци ни омагьосваха. Стояхме, притаили дъх, и гледахме с възхищение талантливите български танцьори.
Ученик от ветринското училище „Христо Ботев“ рецитира стихотворението „Хаджи Димитър“, за да ни припомни саможертвата на борците за лелеяната свобода.
Облечени в опълченски униформи, мъже направиха възстановка на една велика историческа епоха, основание за гордост от славното ни минало на всеки един от нас. Издигнат бе националният трибагреник и всички запяха химна на България. Атмосфера колкото тържествена и завладяваща сърцата ни, толкова и обнадеждаваща, че вървейки по своя път, народът ни ще заживее един достоен живот, посветен на България.

Денят, макар мрачен и неприветлив, не помрачи вярата ни в по-доброто бъдеще на България. Защото ние го заслужаваме!

 София