Въпреки противоречивите мнения относно времето на социализма, безспорен факт е, че тогавашното общество имаше ясно изградена система на ценности, строга дисциплина в училищата и повече колективност в детските игри и възпитанието.

Ако сте израснали в България през 70-те или 80-те години, вероятно си спомняте следобедите, прекарани навън, гоненицата до тъмно, ожулените колене и тайнствените „бази“, които строяхме в дворовете. Този период на безгрижие е отдавна отминал и можем единствено да си спомняме с носталгия. Днес по улиците я няма тази детска глъч, площадките са полупразни, а децата прекарват часове пред екраните. Как се промени детството за последните няколко десетилетия?

Игра навън срещу дигитално детство

Преди години детството се случваше на улицата, в дворовете или на поляните пред блока. Децата играеха „криеница“, „народна топка“ или „стражари и апаши“. Имаше неизказано правило – колкото повече си навън, толкова по-добре. Игрите бяха колективни и дори когато някой с някого се караше, след 5 минути всичко беше забравено и играта продължаваше. Умението да се договаряш, да бъдеш част от група и да разрешаваш конфликти беше естествено изграждано в играта. Родителите рядко се притесняваха къде сме, стига да се приберем за вечеря. Ходихме на пионерски лагери, вечер палехме огън и пеехме песни до ранни зори.

Днес детството е все по-силно свързано с екраните. Телефонът, таблетът и компютърът са основните „играчки“. Децата имат достъп до безкрайно съдържание – от образователни клипове до безброй игри. Родителите се успокояват, че така детето е „в безопасност“, но на каква цена? За днешната младеж вече е напълно нормално да прекарва часове пред екрана вместо навън с приятели, да комуникира предимно чрез чатове и емотикони вместо лице в лице, да има нисък праг на търпение и концентрация, да разчита повече на Google, отколкото на собствената си памет, и да се влияе силно от инфлуенсъри, вместо да черпи житейски уроци от реални авторитети като родители и учители.

Често срещано сред подрастващите е и използването на нецензурни думи още от ранна възраст, без да се замислят за последствията, да псуват на улицата, в училище или дори пред възрастни, без това да предизвиква особен шок. Социалните мрежи и модерната култура нормализират грубия език, като често той се възприема като „готин“ или „забавен“.

Какво губят и какво печелят днешните деца?

Когато нямаше интернет и смартфони, всичко зависеше от въображението. Пръчката беше меч, кашонът – космически кораб, а скритото място зад блока – таен щаб. Децата сами си измисляха сценарии за игри, променяха ги, адаптираха ги. Днес, когато всичко е наготово – от анимирани видеа до дигитални светове, нуждата от въображение намалява. Разбира се, днешните деца също са креативни, но по различен начин. Те умеят да създават съдържание – клипове, дигитални рисунки, музика.

Въпросът е: губят ли нещо, когато въображението им вече не се гради върху реалния свят, а върху предварително създадени дигитални образи? Какво губим и какво печелим? Дигиталното детство има своите предимства – днешните деца имат достъп до информация, която преди беше немислима. Те учат нови неща по-бързо, свикват с технологиите и се адаптират към бързо променящия се свят. Но с това губят нещо безценно – свободата на играта, физическата активност, спонтанните срещи с приятели, истинските социални умения. Може би истинският въпрос не е „кое детство е по-добро“, а как да намерим баланса. Да позволим на децата да използват технологиите, но без да изгубят радостта от тичането до тъмно и приключенията навън. Защото детството не е само екрани, а преди всичко – живи спомени.