Наскоро попаднах на дискусия в социалната мрежа с уважаван от мен човек и един от малцината честни и почтени депутати, с които съм общувал. В тази дискусия той сподели, че на едни от парламентарните избори е бил кандидат-депутат на партия, която е била грубо ощетена и изтикана под границата за влизане в парламента. Всички знаем, каза той, че изборите не се провеждат честно и бяхме ощетени, но не направихме нищо. До болка познато, нали?

Примиряваме се с реалността, въпреки че вътрешно кипим от гняв и знаем, че тази реалност е изкривена от нечистоплътност. Защо го правим? Страх, бездушие, липса на активни единомишленици, затваряне в собствените ни проблеми или комплекс от всичко това?

И сега… защо ми направи впечатление тази дискусия? Защото веднага направих препратка със събитията около бруталната подигравка с партия „Величие“ и прословутия резултат 3,999. В съзнанието ми ехтяха думите на депутата: „… не направихме нищо“, „ не можехме да докажем“, а след това се редяха картини от неистовата борба на „Величие“ за доказване на манипулациите! Гледане на хиляди видеа, анализи на документи, срещи със свидетели, ходене по институции и описание на стотици сигнали, сблъсъци със закони, правила, решения. Борба, която ще остане в историята като единствената, успяла да промени хода на събитията. Борба, която няма аналог в нашата история и доказа на всички, че гражданското общество може да диктува събитията в една държава, че имаме водачи, които могат да обединят енергията на хората и да ги вдъхновят да отстояват своите права, да се сдружават и работят в името на справедливостта. Истината възтържествува благодарение на волята и усилията на мнозина, които се обединиха и действаха като активно гражданско общество.

Какво точно представлява гражданското общество? То се отнася до форми на социални дейности и сдружения на хора, които не са свързани с държавното управление и неговите органи. С други думи, гражданското общество може да се разглежда като коректив или орган за контрол на държавата и нейните структури и дейности. Може да звучи силно, но от активността му зависи политиката на една държава, зависят законите, които се приемат, както и тяхното прилагане. Не е случаен фактът, че определени среди се стремят да овладеят част от това активно общество. Примери в световен мащаб са така наречените „цветни революции“, в които се използва енергията на студенти, недоволни граждани и хора от страна на неправителствени организации за постигане на определени цели, включително и сваляне на правителства. По този начин могат да контролират не само народа, но и управлението на държавата в своя полза и изгода. За да не успее планът за овладяване на активните граждани, е необходимо да имаме ясна гражданска позиция!

На първо място трябва да сме свободни и свободолюбиви, това стои в основата на оформянето на нашата позиция. Трябва да имаме достъп до разнообразни източници на информация, изключително необходимо условие, за да можем да отсеем истината. Да не приемаме за вярно нещо, за което не знаем с очевидност, че то е такова, т.е. старателно да избягваме прибързаността и предубедеността и да включваме в съжденията си само онова, което би се представило на ума ни така ясно и отчетливо, че да нямаме никакъв повод да го поставяме под съмнение (по Рене Декарт, „Практически правила за ръководство на ума“). И не на последно място, трябва да съществуват различни организации и сдружения, които биха ни помогнали не само в откриване на истината, но и в представянето и отстояването на тази позиция. Това условие е необходимо, за да можем смело да направим крачката за изразяването ѝ пред обществото – тази смелост играе важна роля, защото именно тя ще ни накара да работим и да намерим смисъл в оформянето на гражданската си позиция.

Ще каже някой „добре, но от изразяването на моята позиция няма смисъл, никой не ме чува, нищо не мога да променя“. Не, не е така, необходимо е обаче да се следва добрият пример и активността да е по-голяма. Тогава не само ще има смисъл във всичко, което правим, но и ще виждаме резултатите от нашата работа и ще увличаме все повече хора да оформят и изразяват своята гражданска позиция. Примерът с активността на „Величие“ го доказва. А и народът го е казал много точно: „Сговорна дружина планина повдига“, „Капка по капка вир става“! Запомнете: всеки един от нас е способен със своето действие да отключи лавина от съмишленици и действия, която да помете и реши всеки проблем или да го постави на масата за решаване, без да има път назад!

Защо трябва да правим всичко това?

Отговорът не е сложен. Защото сме на тази земя, за да градим и развиваме нашия потенциал. Защото живеем в това общество всички заедно и трябва да се пазим взаимно, да пазим децата си, майките и бащите си, всички, да пазим средата, в която живеем и се развиваме. Защото сме дошли на този свят с мисия да го направим по-добър и по-справедлив, за да го има и след нас.

Венелин Киров