Варна е град, предизвикващ много емоции дори само при споменаване на името му. Наречен „морската столица“ от тези, които са осъзнали качествата му, и завистливо оспорван, като че ли няма право да носи това название, защото „столицата“ била съвсем друга.

Е, от липса на столици през годините България няма как да се оплаче. Проблемът е обаче обезлюдяването на малките населени места и принуждаването на хората да търсят препитание за семействата си в по-големите градове. А те са 3 – София, Пловдив и Варна (да не се обиждат останалите).

Варна и България през последните десетилетия

В какво се превърнаха тези „големи градове“ – в подобия на западни мегаполиси, претоварени от превозни средства, които няма къде да паркират поради липса на градоустройство заради „потъващ някъде“ бюджет. Та нали улиците са били проектирани в едно друго време, когато народът е бил разпределен равномерно в държавата си, преживяла какво ли не. Следователно днес валят актове – месечна норма на полицаите, глоби – дори на инвалиди, които няма как да стигнат до лекарския кабинет освен с автомобила си, сини зони и тем подобни... И всички мълчат за „розовия слон в стаята“ – за това обезлюдяване на страната ни по икономически, държавни и световни причини. Защото все „големите“ искат да управляват „по-малките“, независимо от силата и ролята на последните в световната история.

Варна – в икономически капан днес

Днес Варна е един от най-скъпите за живот градове с най-ниски средни заплати и в частния, и в държавния сектор. Хората са стресирани и не търсят правата си, защото с това само биха могли да обрекат семействата си на глад и мизерия, когато работодателят им посочи вратата.

Днес във Варна има даже медийно затъмнение какво точно се случва, но някак си всички са наясно...

В същото време има огромна разлика в стандарта спрямо истинската столица – София. Там е „друга България“, казват бедстващите и отчаяно се държат и за малкото доходи, които са им останали, докато разходите нарастват с всеки изминал ден. При „доброто здравеопазване“ в страната ни, при непрестанната нужда от кредитиране, българинът е отдавна трайно поставен на колене.

Въпреки това, както и след ковид вълната – една безкрайна тема, Варна днес все още носи славата си на туристически оазис и буди завистта на мнозина видни особи...

Варна в плен и преди векове

Варна е била апетитна хапка дори през 1201 г., когато цар Калоян я превзема от византийците и присъединява града към българската държава.
               
Точно тогава, под управлението на същия владетел, България е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров – от другите три страни.

След като най-младият от тримата Асеневци – Калоян, се възкачва на престола в началото на 1197 г., той незабавно проявява решителността си да продължи войната с византийците, с намерение да освободи всички български земи.

Обсадата на Варна е проведена между 21 и 24 март 1201 г., като от една страна са обсаждащите българи, а от друга – обсадените византийци. Крепостта пада и цар Калоян превзема града, свидетелства в обширната си история съвременникът на събитията Никита Хониат.

Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни. Гарнизонът оказва силна съпротива. Тогава българите построяват обсадна кула, висока колкото стените, и я преобръщат в рова. Така тя се закрепя на стената на крепостта и по нея българите нахлуват в крепостта, като я превземат за 3 дни.

Калоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и да бъдат затрупани живи с пръст. Георги Акрополит пише: „Той отмъщавал, прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец“.

В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Решението за варненци като част от българския народ

За това, българи, варненци, страната ни и силните й градове са удържали неимоверен натиск, но пак са оцелявали. Има ги и до днес. Щом толкова векове нито икономически стратегии, нито вражески апетити са успели да ги завоюват, значи има голям шанс те да продължат и занапред. Зависи само и единствено от нас, българи! Само ние сме тези, които могат да отстоят правата си и живота, който заслужават!