Служебният министър-председател Андрей Гюров постави на масата въпросите за купуването на гласове, ролята на институциите и възможното прикриване на по-високи нива. Поводът са случаи от Варна, свързани с известния в публичното пространство Даниел Славов – Дънката, за когото се твърди, че е участвал в схеми за контрол на вот чрез финансови стимули.
По думите на Гюров Министерството на вътрешните работи на България е свършило своята част – събрани са сигнали, разпитани са свидетели и цялата информация е предадена на прокуратурата на Република България. Оттук нататък, подчерта той, топката е изцяло в полето на обвинението.

В „Красива Варна“ показахме всички законови нарушения, които си позволява Даниел Славов:

- незаконно строителство в близост до „Ривиера“ на Златни пясъци; 
- закупуване на имоти с фалшиви нотариални актове в квартал „Галата“;

- намеса в Общинския съвет – Варна, чрез зависими от него общински съветници;

- строеж на частна болница до магистрала „Хемус“;

- кражба на земя от Държавния горски фонд в Камчия;

- съмнителни сделки за придобиване на 17 дка в квартал „Чайка“;

- желание и натиск за строителство на небостъргач в центъра на Варна;

- закрила и участие в разпространението на фентанил в България.

Именно тук идва основният въпрос: ще има ли реална присъда за Дънката, или случаят ще остане поредното гръмко огласяване без последици? Защото, ако след публични разкрития не следват действия, неизбежно възниква и друг, още по-неудобен въпрос – дали подобни разкрития не се използват като инструмент за натиск и увеличаване на отчислявания процент от поредния мафиот към властимащи?
В публичното пространство се споменават и други прякори, свързвани с подобни практики, а данни за „шампиони по преференции“ допълнително засилват съмненията за организирани мрежи. В същото време официалната статистика отчита единични присъди за дребни суми – като случаи с по 30 евро за глас, което рязко контрастира с мащаба на твърденията.
На този фон Гюров отправя критика, че докато изпълнителната власт се опитва да противодейства на изборните нарушения в рамките на ограничен мандат и правомощия, прокуратурата насочва вниманието си към самите представители на властта, включително премиера и ключови министри.
Така въпросът вече не е само за един конкретен случай във Варна, а за по-широк модел – има ли селективно правосъдие и кой реално носи отговорност за контрола върху изборния процес? И най-вече: когато едни и същи имена се появяват отново и отново, а последствия няма – кой печели от това?