Два благодатни дни в Мерданския манастир „Св. Четиридесет мъченици“
Всеки беше дошъл, за да помогне от душа и сърце с каквото може.
На 22 ноември група доброволци тръгнахме към Мерданския манастир, за да помогнем на игуменката майка Серафима и сестрите монахини в подготовката им за зимата.
Манастирът е основан през ХІІІ век по времето на Втората българска държава. Според легендата е построен на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника Св. Четиридесет мъченици Севастийски. Манастирът се намира на 14 км от Велико Търново.
В петъчната вечер, макар и ледовита, всички бяхме топло посрещнати от майка Серафима. Всеки беше дошъл, за да помогне от душа и сърце с каквото може. След вечеря майка Серафима сподели кои са неотложните задачи: да разчистим хамбара и да пренесем дървата за зимата, да пренесем и подредим пелетите, да разчистим няколко стари помещения и да ги подготвим за нов живот и ползване.
В съботното ранно утро всички бяхме станали и очаквахме да започне сутрешната молитва. След като нахранихме душата, беше ред и на храната за тялото. Закусихме и дружно се заехме със задачите, които майка Серафима беше поставила. Надвечер, вече изморени, но щастливи от свършената работа, седнахме край масата. Сестрите монахини отново се бяха погрижили за нас и трапезата ни очакваше. С много енергия и радост в душата бяхме изпълнили всички важни задачи само за един ден. Дървата и пелетите бяха прибрани и подредени, така че лесно сестрите в манастира да осигурят топлината си за дългата зима. Разчистихме помещението, което, ако е рекъл Господ, един ден ще стане работилница за изработка на икони-мозайки. Доволни от свършената работа, се шегувахме, че вероятно на следващата сутрин трудно ще се движим и със сигурност всичко ще ни боли. Изненадата ни сутринта в неделя беше, че всички бяхме станали за сутрешна молитва и никой не усещаше болка по тялото си от усилния труд предишния ден.
Неделята се оказа слънчева и безветрена – това ни даде възможност да свършим допълнителна полезна работа, като засадим есенни цветя в двора на манастира, почистим оранжериите и ги подготвим за пролетта.
Събрахме се край трапезата за обяд, преди да тръгнем към родните си места.
Дълго се сбогувахме и говорихме как очакваме следващото ни идване, когато те ще имат нужда от нашата помощ, а ние – от благодатта на това свято място.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари