Мащабна сеч на гора с площ от над 1300 декара край Вълчи дол предизвика сериозно напрежение сред местните жители и породи редица въпроси относно законността на дейността. Според тях става дума за изсичане на акациеви насаждения, като опасенията са, че в рамките на две години районът може да остане напълно обезлесен.

Противоречия в документацията

При проверка на място са представени документи за добив на дървесина, според които последният официално отчетен транспорт е от 26 февруари. В същото време обаче има свидетелства и снимков материал, че дейности по товарене и извозване са извършвани и през последните дни, включително през уикенда.
Това поставя въпроса: извършва ли се сеч и транспорт на дървесина извън официално декларираните дати?

Съмнения за „гола сеч“ и бърза печалба

Според наблюденията изсичаните дървета са сравнително млади насаждения, засадени в прави линии, което подсказва, че не са достигнали пълния си растеж. Част от добитата дървесина се използва за производство на пелети, включително за износ, а друга се подготвя за дърва за огрев. Недоумение предизвиква защо се унищожават млади гори, вместо да се изчакат да достигнат по-висока икономическа и екологична стойност.

Липса на контрол и присъствие на отговорни институции
На място първоначално не са установени представители на горските служби или отговорни лица, които да контролират процеса. Впоследствие са представени частични документи, но проверките продължават. Местните хора искат да знаят има ли постоянен контрол върху сечта и кой носи отговорност за случващото се.

Съмнения около транспортните средства
Допълнително притеснение буди състоянието на част от камионите, използвани за извозване на дървесината. При проверка е установено, че някои от тях се движат без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а в отделни случаи и без винетки.

Това поражда нови въпроси:

как се допуска подобна техника да участва в дейността;

извършва ли се контрол върху транспортните средства;

и кой носи отговорност при евентуални инциденти.

Щети върху инфраструктурата и природата
Тежкотоварните камиони оставят дълбоки коловози, които разрушават горските и селските пътища, затруднявайки достъпа до имоти в района. Освен това остатъчната дървесина често се оставя на място, без да се обработва, което забавя естественото ѝ разграждане.

Най-сериозният проблем остава липсата на яснота за бъдещето на района:

ще има ли залесяване след изсичането;

каква е дългосрочната стратегия за управление на горите;

и какви ще са последствията за местната екосистема и земеделие.

Към момента са подадени сигнали до институциите и текат проверки на документацията, разрешителните и дейностите на фирмите, ангажирани със сечта.
Случаят край Вълчи дол поставя и по-широк въпрос:
Може ли България да си позволи да продължава с интензивно изсичане на гори без ясна политика за възстановяване и устойчиво управление на природните ресурси?

Очакват се резултатите от проверките, а темата остава във фокуса на общественото внимание.