Варненци с носталгия си спомнят за несъществуващите вече сгради, които са били емблематични за града. За една от тях – Дом „Младост“, ще споделим личните преживявания и чувства на наша редовна читателка. Убедени сме, че мнозина ще се припознаят в този разказ. Публикуваме го почти без редакция, за да допринесем за приятното и емоционално връщане назад във времето. 
Дом „Младост“ беше спасението от летните горещини във Варна, което използвахме с удоволствие. Външният басейн беше добър вариант за разхлаждане за нашето семейство през лятото, тъй като живеехме на пешеходно разстояние и не се налагаше да пътуваме по жегите с автобус до Южния плаж. 
Спомням си, че това бяха едни от най-хубавите ми дни като дете. Заедно цялото семейство – игра, скокове във водата и забавления. Е, разбира се, като изключим чакането на опашка преди влизане – жега, много хора, а ти гледаш през оградата как се забавляват всички вътре във водата. Хората, които са преминали през малкото гише, използвано за каса, вече са намерили своето място около басейна, разхладили са се и си прекарват приятно времето, докато ти искаш по-бързо да дойде и твоят ред…
Като споменахме скоковете във вода, те бяха забранени и спасителят се караше и размахваше пръсти, но нас, децата, това не ни тревожеше. Дори беше наше поредно забавление – следяхме зорко кога дежурният ще се обърне настрани или ще отсъства за няколко минути от поста си, за да направим няколко бързи скока във водата. 
Прекарването на половин или цял ден на басейна с мама и татко беше колкото досадно, толкова и любимо, а когато се купуваше и сладолед от бара, удоволствието се увеличаваше многократно. Единствената трудност беше да изберем какъв сладолед искаме този път. 
Не мога да забравя и ограниченията в бягането – всеки път поне един човек, който не го спазваше, се подхлъзваше на плочките около басейна и падаше болезнено за назидание на всички. По време на най-горещите часове ходенето по циментовата настилка не беше приятно без чехли, усещаше се непоносима на моменти топлина. 
Именно в този басейн се научих да плувам. Е, да, беше насилствено и от необходимост, защото татко просто ме хвърли в средата, но пък си остана спомен и умение за цял живот. 
Още едно неприятно преживяване беше лежането върху равната циментова настилка, чиято твърдост доста често причиняваше чудене как точно да легна, че да ми е удобно. Поставянето на изисквания от моите родители за прекарани минути навън, преди да можем отново да се хвърлим във водата, също бяха досадни, но и забавни – брояхме заедно, смеехме се и се опитвахме да скъсим времето до поредното потапяне в басейна. 
Тези летни спомени ще останат в моето съзнание като приятно прекарано време. В днешни дни гледам с дълбока тъга сградите чудовища, които се строят на мястото на моите щастливи детски спомени. Дом „Младост“ – символ на Варна, който целенасочено беше стопанисван зле, оставен да се разрушава и впоследствие придобит от частни лица, които го събориха. Питам се дали останаха подобни обекти и съоръжения във Варна, свободни като достъп за всички обикновени хора, в които аз ще мога да създам толкова приятни спомени за моите деца…