Свръхгрижата, страхът и желанието „да осигурим най-доброто“ доведоха до поколение деца, които трудно поемат инициативата. Родителите днес често вършат всичко вместо тях – от любов и тревога, че са още малки, могат да се наранят и т.н.
На какво са способни децата днес? Умеят ли да се справят сами с ежедневните си задължения, да проявяват отговорност и да вземат решения? До каква степен децата са зависими от своите родители?
Нека се върнем за миг към времето на комунизма. Едно 10-годишно дете можеше спокойно да отиде само̀ до магазин или училище, да сготви нещо елементарно, да изглади дрехите си, да изчисти стаята си, да помогне на баба си в градината, да гледа по-малкото си братче или сестриче. Умения, изграждани с доверие, отговорност и опит, които карат децата да се чувстват горди и значими.
А какво могат да правят децата сега?
Безспорно живеем в лесни времена. Имаме удобства, които допреди години не сме си и представяли. На повечето от днешните деца всичко им е осигурено. Голяма част от родителите рядко въвличат децата в къщната работа.
Свръхгрижата, страхът и желанието „да осигурим най-доброто“ доведоха до поколение деца, които трудно поемат инициативата. Родителите днес често вършат всичко вместо тях – от любов и тревога, че са още малки, могат да се наранят и т.н. Но така се раждат зависими деца, които не могат да се справят с ежедневни ситуации без помощ. Това не е грижа – това е ограбване на умения. Освен права, децата имат и задължения.
Технологиите – удобство или капан?
Няма спор, че децата днес са „по-умни“ технически – боравят с устройства, софтуер, бързо намират информация. Но за съжаление, много от тях не могат да направят базови неща. Когато всичко е „на клик разстояние“, нуждата от търсене, проба-грешка и личен опит изчезва. А именно в тези усилия се изгражда самостоятелността.
Какво можем да направим?
Това не означава, че трябва да оставим децата на произвола. Напротив – родителската подкрепа, насока и личен пример са основата на възпитанието. Важно е обаче да насърчаваме децата да опитват сами, да вземат решения, да поемат отговорност.
Вместо да казваме: „Остави, аз ще го направя“, можем да кажем: „Пробвай сам – аз съм тук, ако имаш нужда от помощ“. Самостоятелността не идва изведнъж – тя се развива стъпка по стъпка, чрез доверие и практика.
Светът се променя, поколенията – също. Но колкото и да се развиват технологиите, способността да се справяш сам, да вземаш решения и да вярваш в себе си остава едно от най-важните житейски умения.
Нека не отнемаме това от децата – нека им дадем шанс да растат силни, уверени и самостоятелни.
Споделете с приятелите си
Коментари