Докато държавните и областните болници в България се задушават от дългове, ниски заплати и закриващи се отделения, частният болничен сектор расте с бързи темпове. Този процес не е случаен, нито естествен – той е резултат от политически решения, липса на контрол и съмнително преразпределение на публични средства.

Факти, които не могат да бъдат игнорирани

В болници като МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, заплатите на лекари и медицински сестри са на унизително ниско равнище – 1100–1200 лв. Заетостта на леглата е около 52%. Закрити са ключови отделения като съдовата хирургия, вътрешното отделение и детската хирургия в болница, обслужваща цяла Североизточна България. Натрупаните задължения достигат над 20 млн. лв., от които над 5 млн. лв. са просрочени.

Това не е изолиран случай, а модел, който се повтаря в почти всички областни болници. Въпреки това всяка година в здравеопазването се наливат около 10 милиарда лева, без да има реален ефект върху условията на труд, качеството на лечение или възнагражденията.

Частните болници – другата страна на монетата

На фона на този срив се строят нови, големи частни болници. Един от най-фрапиращите примери е новостроящата се многопрофилна частна болница с 506 легла, разположена до магистрала „Хемус“, в район „Владислав Варненчик“ – Варна, върху площ от 12 425 кв. м.
По публично известна информация в изграждането на този проект участва Даниел Славов – Дънката, лице, за което от години излизат данни и медийни разследвания за злоупотреби с власт, незаконно придобиване на имоти и облагодетелстване чрез обществени ресурси.

И тук възниква основният въпрос: с какви пари се строи тази болница:

- дали средствата и печалбите, с които се изгражда този мащабен частен здравен комплекс, не произхождат от съмнителни схеми и незаконно придобито имущество;

- защо при наличието на толкова много публична информация и съмнения няма институционална реакция;

- защо държавата позволява хора, свързвани с подобни практики, да навлизат именно в сектор като здравеопазването.

Пренасочване от държавно към частно – умишлена политика?

Паралелно с това медицински екипи напускат държавните болници и отиват в частни, където заплатите са значително по-високи. Държавните болници губят дейности и пациенти, докато частните увеличават леглата и заетостта си, често над лимитите.
Това пренасочване не е пазарна случайност, а резултат от липсата на равни правила и контрол.

Въпросите, на които управляващите отказват да отговорят

Защо се допуска умишлено източване на човешки и финансов ресурс от държавните болници?

В чия полза ще бъде печалбата от тази нова болница с 506 легла – в полза на пациентите или на конкретни частни интереси?

Защо се позволява частни болници да се развиват с пари, свързвани със злоупотреби, докато държавните болници умират?

Кой носи отговорност, когато цели региони остават без детска хирургия, без вътрешни отделения и без спешна помощ?

Докато чакаме отговорите, разпадът на държавните болници и възходът на частните здравни заведения продължава в резултат от политическа безотговорност и прикриване на съмнителни икономически интереси.
Когато хора със спорна репутация инвестират в здравеопазване, а държавата мълчи, печалбата е частна, а загубата – обществена.

Ако този модел продължи, въпросът вече няма да е „къде са парите“, а „кой превърна здравето на хората в бизнес за свои хора“.