В българската политика отдавна се е утвърдил порочен модел, при който решенията не се вземат в името на обществения интерес, а в услуга на лични сделки, зависимости и клиентелизъм. Все по-често този модел включва и директно или индиректно „купуване“ на политически лица – общински съветници, кметове и цели групи, които сменят политическата си принадлежност не заради идеи, а заради облаги. Последиците от това не са абстрактни – те се отразяват пряко върху управлението на общини и области и върху ежедневния живот на хората.
Варна днес е показателен пример за това как подобни практики могат да дестабилизират цял град. В центъра на напрежението стоят Даниел Славов – Дънката и формацията му „Български гласъ“, която все по-открито действа като политически сателит на ГЕРБ и „Ново начало“. Опитите на Дънката да наложи контрол върху ключови процеси в общината, включително върху почистването на града, срещат съпротива, а това видимо го изнервя. Вместо решения в ход е натискът – най-лесният инструмент в политиката на задкулисието.
На този фон преминаването на общински съветник от ПП–ДБ към „Български гласъ“ не е изолиран случай, а част от по-широка схема. Купуването на политически лица продължава и се превръща в механизъм за пренареждане на мнозинства, овладяване на комисии и прокарване на решения в полза на тесен кръг интереси. Когато един съветник сменя позицията си не заради избирателите, а заради лична изгода, цената се плаща от целия град.
Именно чрез такива „трансфери“ се влияе върху управлението на цели общини и области. Решения за чистота, инфраструктура, социални услуги и инвестиции започват да се вземат не според нуждите на хората, а според това кой държи мнозинството и какво може да бъде изтъргувано. Качеството на живот става заложник на политически пазарлъци, а институциите – инструмент за натиск и изнудване.

Най-яркият пример за това е готвената криза с боклука във Варна. Председателят на Комисията по благоустройство и комунални дейности Мартин Златев – представител на „Български гласъ“ и човек, свързван с Даниел Славов – отказва да свика заседание за разглеждане на план-сметката „Чистота“. Така Общинският съвет е поставен под изкуствен натиск, а градът – пред реална опасност да остане непочистен.
По закон общинските съвети имат срок до 31 януари да приемат план-сметките си. Без гласуван документ не могат да се извършват плащания към сметопочистващите фирми, което означава спиране на дейността им. Абсолютно недопустимо е дни преди крайния срок план-сметката да не е минала през ресорната комисия, овладяна още миналото лято от хората на Дънката. Липсата ѝ в дневния ред на сесията вече граничи с умишлено предизвикване на криза.

Ако извънредната точка, предложена от ПП–ДБ, не бъде приета, от понеделник Варна може да потъне в боклук – криза, която ще удари пряко жителите, бизнеса и имиджа на морската столица. Това е цената на купената политика: мръсни улици, блокирани услуги и хора, превърнати в заложници на чужди интереси.
В този токсичен политически пейзаж става ясно, че истинската промяна не може да бъде постигната с плаващи мнозинства, изградени върху сделки и зависимости. Тя изисква почтени, смели и отговорни хора – млади, образовани и мотивирани граждани с висок морал и ясна визия, които поставят обществения интерес над личната изгода.

Въпросът вече не е само дали Варна ще избегне кризата с боклука. Въпросът е дали ще бъде сложен край на купуването на политически лица, което подкопава демокрацията и директно влошава качеството на живот на всички ни.