Чували сте за комикса. Вероятно го свързвате със забавлението на децата от 90-те години на миналия век или с героите от американските анимации, които гледат най-малките днес?! Истината е, че комиксът е обширен жанр в изобразителното изкуство, който може да пресъздава цели светове и епохи. На трудността му са се отдали истинските радетели за запазване на ценностите в България и по света. 

Веселин Чакъров и колегите му посвещават живота си на това да изобразят най-наболелите сюжети от нашето ежедневие и да предложат трансформацията им в решения за настоящите и бъдещите поколения. Задачата изобщо не е лесна, защото използват похват, който в България е трудно оценен – да съчетават слово и картини в огромен обем страници. Част от това „чудо“ достига до българския ученик безплатно, благодарение на Исторически парк и Фондация „Въздигане“. За щастие – с подкрепата на Министерството на образованието.

Част от историческите сюжети – дело на Чакъров и негови съмишленици, можем да видим до края на април във Варна, изложени в няколко пространства към проекта „Литературен прожектор“ на РБ „Пенчо Славейков“, за което „Красива Варна“ информира през вчерашния ден.

Веселин Чакъров е роден в град Варна на 14.09.1972 г.

През 1998 г. завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност живопис при проф. Александър Терзиев. Работи в областта на живописта, илюстрацията, комикса.
Има редица участия в международни проекти, биеналета на графиката и акварела, в два документални филма, няколко самостоятелни изложби. Основната му работа е свързана с илюстриране на литературата, свързана с дейността на Фондация „Въздигане“ и представяна на територията на Исторически парк – най-големия културен атракцион в света. Живее и работи във Варна. Носител на десетки награди, номиниран за художник в жанра фантастика на световен конкурс за комикси. Има 20 години практика като преподавател в училище, а в момента подготвя студенти към Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование – Варна, към Шуменския университет.

Авторът на просветителските сюжети сподели пред нашия екип и читатели откровения за българската култура и образование. Той и колегите му продължават битката за връщането на истинската българска история и ценности в съвременния „хаотичен“ свят. Ето как:

– Кой е най-новият проект, в който участвате? Какво е характерно за него?

– Участвам с комикси във Фестивала „Литературен прожектор“ – идея и проект на РБ „Пенчо Славейков“ по Национален фонд „Култура“. Това се прави за пръв път във Варна с три основни ключови думи – слово, образ и пространство. В тази връзка са включени писатели, поети, журналисти, илюстратори, художници на комикси, писатели. Има и участници от киното и анимацията. Представени са дори автори от поколението на списание „Дъга“ като Петър Станимиров. Той е един от инициаторите за създаване на секция „Комикс“ към Съюза на българските художници. Това стана възможно през 2013 г., когато за пръв път се направи национална изложба на комиксите в София. След това тази изложба стана пътуваща и обиколи доста градове.
Сега сме вече на Третата, като очакваме през пролетта да се открие Четвъртата национална изложба на комиксите, която ще бъде за исторически комикси и ще гостува в Исторически парк.

– Какъв е животът на комиксите и анимацията в България? Това ли е бъдещето за художниците?

– За съжаление, като кажем „анимация“, трябва да разбираме София. По време на социализма всъщност комикс беше „мръсна дума“, защото я свързваха с американско и западно влияние – нещо като рокмузиката. Но интересното е, че най-известното списание „Дъга“ и след него „Чуден свят“ бяха идея на Людмила Живкова. Доколкото съм чувал, тя е попаднала на списание „Пиф“, което влизаше в България по същото време, защото беше издание на Френската комунистическа партия. Идеята на Людмила Живкова е била да се създаде такова списание от отделни илюстровани истории, т.нар. разкази в картинки, които обаче да са свързани с българската история и българските герои. Там може да видим Спартак, Добромир, който е най-известният измислен комиксов герой от българските комикси, сценаристът му е варненец – кап. първи ранг Асен Кожухаров, проф. д-р – преподавател в Морското училище. Друг герой е Велко Войвода, представени са още случки с партизани, характерни за тогавашното време, Крали Марко също присъства.

– Какво е характерно за комикса като жанр? Той само за детска аудитория ли е предвиден, или може да му наслаждаваме на всяка възраст?

– В комикса съществуват всички жанрове, които ги има в киното и театъра. Има исторически комикси, има еротични, трилър, криминалета, приключенски и хумористични. Те могат да бъдат разделени за по-големи, за по-малки – по възрастови характеристики. Могат да бъдат без текст, както има такава анимация, например без говор.

– Къде по света комиксът е утвърден като част от културата на обществото?

– Страните с най-развита комикс култура са Франция и Белгия. За това се говори за френско-белгийска школа, като на трето място по брой комикс издателства е Италия. Съществува американска школа с различни супергерои като Марвел, по-познати на съвременния читател. Другият тип комикси са източните, т.нар. Манга от Япония. Манга е синоним на комикс, който се чете наобратно. Съответно последната страница е първа. Обикновено е черно-бяла и доста по-обемна като страници. В Япония има огромна индустрия за това, влагат се много пари. Успешните Манги се превръщат в анимета или игрални филми. Феновете казват, че колкото по-дълъг е сюжетът, толкова е по-интересно.

– Много ли е трудно да се направи комикс?

– Много от авторите залитат или към книгата, или към филма. Истината е, че комиксът е самостоятелно изкуство, той е обявен за деветото изкуство. Но той всъщност стои като нещо съвсем специфично самостоятелно. Това не е филм, защото при комикса съществуват понятията страница и страниране. Историята се развива в определен брой страници. Има стандарти по колко страници да е комиксът в отделните държави. Като цяло художниците в България не са много по отношение на комикса, това е доста скъпо изкуство. То се прави бавно, заплащането би трябвало да е адекватно за всичкото това време, което се отделя. Във Франция и Белгия ти дават 6 месеца за направата на един албум. Човек трябва да може да живее добре само въз основа на това, защото то отнема страшно много време. Комиксите се правят от някакъв мини екип. Той включва сценарист, художници, може да има дори автор на диалоговата форма, продуцент като в киното... Във водещите страни на страница се плаща между 280 – 300 евро. С тези изложби целим популяризирането на комикса като вид изкуство, защото хората не могат да го осъзнаят, стои им комично. Въпреки трудностите, тук се борим.

– Защо в България няма много комикси?

– Златният период беше списание „Дъга“, финансирано, както казах, от Людмила Живкова. Тя имаше нюх за много неща, свързани с културата. При нея понятието за култура беше интернационално. Тя взимаше примери и идеи отнякъде и ги правеше на наша почва. Но след социализма, първите години на т.нар. демокрация, стана една голяма дупка в идеята за създаване и разпространение на комикси в България, почти нищо не излизаше или излизаше епизодично, стихийно, без всякаква идея за стратегия. Чак през 2013 г. по инициатива на няколко художници от списание „Дъга“ беше организирана национална изложба и съответно създадена секцията „Комикс“ към Съюза на българските художници.

– Исторически парк е свързан с Фондация „Въздигане“, която разпространява безплатни исторически комикси в българските училища. Каква е Вашата роля в този проект?

– С огромно удоволствие рисувам за българските ученици, тъй като съм бил учител, а сега подготвям студенти към Шуменския университет. Първите комикси излязоха точно като книжки на фондацията. Те бяха за Крум, Тервел, Терес, Спартак – историята преди залавянето му и след това бунтът на робите преди въстанието в Италия. Един от комиксите за Кубрат – „Заветът на българите“, участва всяка година в кампания. Той се разпространява на всеки един третокласник като подарък в цялата страна. Този комикс стана най-разпространяваният в страната, като достигна тираж над 60 до 80 хиляди бройки. Даже в момента се раздава на децата. Фондацията разпространява сюжетите, аз ги рисувам. Идеята тръгна от основателя на Исторически парк Ивелин Михайлов. Всичко беше съгласувано с Министерството на образованието и получихме разрешение. Всеки директор би трябвало да допусне екипа на фондацията да раздаде тези книжки и да представи тази идея. Дори бяха направени и като театрални постановки.

– Картините, които виждаме в Исторически парк, завладяват със свежа техника, живи цветове, нещо което не е типично за предишните поколения художници, които са пресъздавали исторически сюжети по-скоро в мрак и убити тонове. На какво се дължи тази промяна днес?

– Това е почеркът на съвременния художник – да рисува отдавнашен сюжет към днешна дата. Преди 10 години или след 20 един сюжет би изглеждал може би много по-различно...

– Защо точно този комикс за Кубрат с легендата за снопа пръчки е най-популярен?

– Защото, както знаем – „Съединението прави силата“, и трябва да сме единни. Много хора казват, че всъщност петимата синове са се разделили и не са послушали баща си, но не е точно така. Защото всеки един от тях всъщност е спазил завета му. Ето например Аспарух идва по нашите земи и се съюзява със славяните. Алцек достига до Италия, съюзява се с лангобардите. Котраг основава Волжко-Камска България, или Волжка България, като се съюзява с местното население, което живее там. Идеята е, че зад всеки успех всъщност стои обединение, съюз, договор с някого. По този начин съединението прави силата. Идеята не е само една пропаганда на националистична основа, а е дълбоко философска в същността си, че винаги приятелството, договорката, съюзът с някого са предпоставка за успех на нещо. И съответно това, което самата Фондация „Въздигане“ казва, че „Заедно можем повече“, трябва да се обясни на децата, докато са още малки. А не идеята за съревнование: „мачкай, убивай друг“.

– Какво е състоянието на българското училище след многото му трансформации през годините?

– 20 години бях учител и видях колко се изкривиха нещата в училище. Изкривиха се до степен на много силна деформация. Проблемът се задълбочава все повече. Не само математиката те кара да мислиш, както казват. Човек може да мисли с образи, може да мисли със звуци. Сега се получи така, че изкуствата са до такава степен обезсмислени, че са доведени до някакво тотално пренебрежение, дори от страна на родителите. Това е форма на страшна кретенизация, при която хората не могат да го осмислят, дори и учителите по някои предмети.

Ако говорим за хармонично изразена личност, това, което Ренесансът вдигна като идея в култ, всъщност там никъде не може да се прецени кое е било на първо място. При хармонията няма съревнование. Докато при съвременния свят ни казват кое е важно по телевизии, вестници, масова култура. Знаете какви хонорари вземат хора, които рекламират хазарт и чалга. А аз говоря за хонорари на хора, които цял ден не излизат от вкъщи, изгърбени са от работа, треперят им ръцете, вдигнали диоптър, но това е нищо. В някогашна Италия художниците са били толкова обичани, че са им говорели на малки имена – Микеланджело, Леонардо. Ние сега наричаме чалга певиците на малки имена. В такава степен на глупост сме затънали. Създаването на чалгата беше едно от най-големите престъпления срещу българския народ. Едно от другите престъпления беше издаването на „Под игото“ на шльокавица, докато много хора не могат да си издадат дори една стихосбирка.
В съвременния свят ценностите се опорочиха страшно много. Самото понятие „ценност“ дори вече е за подигравка. Всеки един човек, който има собствено мнение и то не отговаря на съвременния хаос, е обвинен за привърженик на едно или друго, за ретро, за демоде или за някакъв „… ист“.

– Какви са съвременните ученици – възприемчиви или...?

– Съвременните деца са като всяко едно ново поколение – има много заряд в тях, много енергия, може и някъде да има нещо негативно. Но като цяло аз съм настроен винаги да виждам хубавата страна. Ако има някакъв проблем в детето, той по-скоро тръгва от семейството. Много хора не могат да разберат, че българското училище не лекува всичко. Учителят не може да полее семе, което го няма. Учителят може да те заведе до извора, но не може да ти натисне главата да пиеш. Много е трудно съвременният учител да бъде атрактивен, да мотивира някого за нещо. Често пъти голяма част от нещата идват от култура, заложена още от първите години на живота.

– Какво предстои да видим още в картина и слово?

– За това започнахме да правим детски книжки с приказки, илюстровани енциклопедии по-голям формат с твърди корици – за Спартак, за Тервел, великите царе на Тракия, за цар Ивайло, за крепостта „Овеч“ беше много трудно да съберем материали, оказа се, че никой нищо не е писал или просто са преписвали един от друг. Сега продължаваме – последната книга, която правим, е за първия кръстоносен поход и българите. Много хора не знаят, че сме имали конфликт с първата вълна кръстоносци, минали през нашите земи. Първият кръстоносен поход е бил една голяма лавина от хаос и насилие, което е минало през цяла Европа и е стигнало чак до Константинопол и Йерусалим. Има още няколко комикса за Асеневци, за Калоян, които чакат отпечатване.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук