Проектът между компаниите CWP и Heidelberg Materials предвижда изграждането на най-големия вятърен парк в България, който ще захранва циментовия завод в Девня със „зелена“ електроенергия.
Нова инвестиция за над 300 милиона евро във вятърен парк край Девня отново поставя въпроса накъде се движи развитието на област Варна. Регионът все по-осезаемо се превръща в тежка индустриална и енергийна зона, в която големите проекти и корпоративните интереси постепенно изместват традиционния поминък и нуждата от жива работна ръка. Проектът между компаниите CWP и Heidelberg Materials предвижда изграждането на най-големия вятърен парк в България, който ще захранва циментовия завод в Девня със „зелена“ електроенергия. Макар инвестицията да се представя като крачка към модерна и устойчива икономика, все повече местни жители задават въпроса – колко хора реално ще работят в подобни високотехнологични индустрии и какво остава за обикновения човек?
Хора от региона изразяват притеснения, че с всяка нова автоматизирана индустрия нуждата от човешки труд намалява. Машини, технологии и енергийни системи постепенно заменят работни места, а обещанията за „нови възможности“ често не достигат до местните общности. Вместо стабилна заетост, мнозина виждат как област Варна все повече се застроява с индустриални мощности, докато малките населени места продължават да се обезлюдяват. Местните се тревожат, че вятърните паркове и огромните индустриални комплекси не оставят място за нормален живот и работа за младите семейства и за малкия бизнес, което принуждава хората да напускат региона.
Наред с икономическите въпроси, все повече се коментира и възможното влияние върху въздушните течения в региона. Жители на Варна и околните населени места поставят въпроса дали мащабните вятърни турбини няма да окажат влияние върху движението на въздуха между Девня, Варненското езеро и крайбрежната зона. Съществуват опасения, че съчетанието между морския бриз, естествените въздушни течения и промените, които могат да бъдат предизвикани от огромните перки на вятърния парк, би могло да доведе до по-често насочване на замърсен въздух от индустриалната зона на Девня към Варна. Въпросът, който хората задават, е дали са правени независими екологични и климатични анализи за потенциалното влияние върху качеството на въздуха в региона и дали обществото ще получи прозрачна информация по темата.
На фона на постоянно разширяващата се индустриална зона около Девня и Варна, обществото все по-често поставя темата дали икономическото развитие не се случва за сметка на човешкия фактор и качеството на живот. Защото зад „зелената трансформация“ и милионните инвестиции остава сериозното опасение как ще се живее, как ще се работи и какъв въздух ще се диша тук след години.
Споделете с приятелите си
Коментари