Какво би била Варна без Морската си градина – емблематичен парк, отвеждащ към необятната морска шир на Варненския залив, където погледът се рее до безкрайния хоризонт, а въображението – дори извън него. Разхождайки се сред красивите и разнообразни дървесни видове, варненци и гости на града наблюдават същевременно преминаващите кораби, влизащи и излизащи от пристанището по своите пътища към големия свят. Точно между парка и морето е дългата и широка плажна ивица, осеяна от почиващи през лятото. Там са и заведенията, където човек може да обядва или вечеря с приятели, като винаги от едната си страна вижда зеленината, а от другата – водата. 

Красотата на Морската градина продължава и навътре по алеите и поляните, над които дърветата свеждат клони подобно на арки. Там са паметниците на националните ни герои, Аквариумът, Зоокътът, Делфинариумът, Природонаучният музей, има шадравани, алпинеуми, тенискортове и различни видове атракциони, като е запазена все още най-важната част – природата. 

За нейната защита и съхранение варненци се борят постоянно, не допускат масови застроявания и превозни средства, тъй като паркът е създаден с много труд и усилия още през средата на XIX век. 

Паркостроителят на дворците Шьонбрун и Белведере – автор на варненската Морска градина

До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, посочват източниците от онова време.

През пролетта на 1862 г. Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, с подкрепата на мюлиазима (кмета) и на Халил ефенди и турския комендант на града Саид паша, нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (Белидие бахча). Тя представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.

Скоро след Освобождението, през 1881 г., кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. 

Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.

Мостчето на желанията

И така отново се връщаме към наши дни, за да обърнем внимание на пълзящото растение, което застрашава редките видове. Става дума не за бръшляна по стените на Летния театър, който е търсен ефект и не застрашава растителността, а за същия красив плевел малко преди това – около Мостчето на желанията. 

То се намира насред красив алпинеум. Според поверието, ако си пожелаете нещо и минете по него със затворени очи, и то наобратно, мечтата ви ще се сбъдне. Свои ритуали имат на същото място и влюбените двойки в името на щастливото бъдеще заедно. 

Мястото обаче е доста сенчесто и дърветата са обрасли с бръшляна, който обича влажна и тъмна среда. Получава се интересна, но не и безопасна в крайна сметка визия. Стволовете все повече се покриват с буйната растителност, а клоните се стремят все по-нагоре, за да усетят спасителните слънчеви лъчи. 

В случай че не получат достатъчно количество светлина, живителните сокове в стволовете губят своите функции, а дърветата са обречени на преждевременна гибел, опасяват се запознати. Не е нужно човек да е биолог, за да е наясно с потребността от светлина и кислород за всяко живо същество на тази планета. Дори за влажнолюбивите видове. 

Опасни инциденти 

Варна е известна с опасните си, застрашително висящи изсъхнали клони над главите на минувачите. Не липсват и трагедии, особено при бури. При последния силен вятър загина жена. Все още в града се спори дали отговорността е на съдбата или на общинските служби. Като изключим фаталните инциденти през годините в градската част, опасен инцидент с паднало дърво имаше и в Морската градина преди няколко лета. Не клон, а цяло дърво се стовари, и то точно между въпросното мостче с обраслия бръшлян и Летния театър, точно върху алеята за разхождащите се минувачи – повечето с бебешки колички и деца с колелета. За щастие никой не пострада. И падналото дърво се оказа необрасло с бръшлян, изложено на слънчева светлина и въпреки това – изсъхнало. Така че какво остава за сенчестия алпинеум с бръшляна навсякъде. Бръшлянът не е пощадил дори лианните видове, които напомнят за екзотична джунгла. 

Семейство опитало да освободи задушаващите се дървета 

„Често се разхождаме с децата ми в Морската градина. Особено когато бяха малки. Тогава опознаваха природата и живо се интересуваха от всичко, което виждат. Питаха ме какво е това зелено нещо по стеблата на дърветата, докато клоните стоят без листа. Обясних им и пожелаха да помогнем на „горките дръвчета“. Тогава, колкото и да се смята за нарушение, опитахме да отрежем част от бръшляна, но той отново израства. Службите не се интересуват, явно не им се занимава, а дръвчетата изсъхват. Освен това от влагата се развъждат комари, децата са нахапани и с алергии през топлото време на годината. Призовавам отговорните биолози и специалисти да се намесят, за да опазим емблемата на Варна. Защото без Морската градина от града биха останали само блоковете“, сподели майка на две момчета пред „Красива Варна“. 

Бръшлянът – красота или опасност

В някои части на Англия местните власти са забранили засаждането на бръшлян в населените места. 

Някои смятат, че това красиво растение е паразит, който смуче с коренчетата си, с които се прикрепва, соковете на растенията. Това не е вярно. Но ако го оставим много да се разпространи, наистина може да обгърне целия ствол и накрая да задуши листната маса на някое дърво и така да го убие. Затова, ако искаме да имаме бръшлян в градината си, трябва да го наблюдаваме и периодично да го ограничаваме. Хубавото е, че тази лиана расте бавно и няма нужда да се борим с нея, едва ли не ежедневно, пишат запознати в интернет пространството.

Кой може да контролира процеса 

Oбщинското предприятие „Управление на проекти и озеленяване“ (ОПУПО) отговаря за дейностите по чистота, озеленяване и поддръжка на Морската градина, парк „Възраждане“, поддръжка и ремонт на съоръженията и елементите на обзавеждане на детските площадки на територията на община Варна, пише в сайта на общината. 

В помощ на общинарите относно контрола и разпространението на лианата могат да се включат и учените от Природонаучния музей. Гражданите от своя страна също могат да следят и да подават сигнали относно прекомерното количество бръшлян в Морската градина. 

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук