Могат ли младите хора в България да мислят и действат предприемачески или са твърде потиснати от системата, която изисква подчинени и гладни роби, вместо творчески личности?! Този въпрос се върти поне от век сред народа ни. 

Първо комунистическият режим не успява да постигне високите си идеали за равенство, тъй като от една страна отрича Висшия разум - Бога, а след това решава, че уравниловката е ключът към благоденствието. Първото решение е фатална грешка, а второто е недомислено твърдение. 

За равенство може да се говори само под формата на "безусловен базов доход" - равна сума за оцеляване на всеки един индивид на земята, а оттам нататък всеки да има правото да надгражда живота чрез уменията си или да си тъпче на същото място - личен избор. Но базата от полагаеми финанси трябва да осигурява поне основните битови нужди на човешкото същество. Има достатъчно пари на земята, просто са разпределени неравномерно и то - с цел. Защо обаче още не можем да намерим баланса между комунизъм и капитализъм, вече е друг въпрос. Явно така е по-добре за някои други...

Моделът "безусловен базов доход" отдавна витае в световен план, но естествено не бива приет по ясни причини - заради свободата, която ще получи индивидът, а това би било огромен проблем за властимащите! Основният техен страх е липсата на контрол и подчинение, която ще настъпи. 

Така вече поколения наред в България младите се чувстват затиснати като в менгеме между необходимостта от професионална реализация и създаване на семейство в родината и от случайността, на която са подхвърлени без никаква подкрепа след завършването си с опцията да "отлетят" час по-скоро в чужбина немили недраги, за да изградят що-годе приличен живот. Тогава обаче децата им няма да са част от българската нация....

В същото време за световните корпорации блесва златна възможност да "оберат" талантите ни, тъй като българският интелект е известен по света и то не само заради Джон Атанасов...

"Красива Варна" се срещна с две млади дами на прага на живота, които завършват - едната средно, другата - висше образование, и вече имат предприемачески цели. Първата се връща специално от чужбина, за да ги реализира и то в Североизточния Български регион. Втората толкова много държи на семейството и близките си, че дори и не си и помисля за образование и работа в чужбина. Вярва, че ще може да постигне всичко директно в родния си град Варна. 

Ще успеят ли момичетата да реализират мечтите си, можем да разберем от разговора с двете и да помислим как те и други като тях биха могли да получат подкрепа, за да не изгуби страната ни още едно качествено поколение. 

Веднага се сещаме за модела на Община Ветрино, село Неофит Рилски и Исторически парк, където вече работят условията, за които мечтаят младите родолюбци. А този рай може да бъде постигнат в цялата страна. 

Нека всички заедно да решим каква съдба заслужават децата България - на роби или на предприемачи! И какви деца заслужава родината ни - липсващи или успешни в нея самата?! 

Венцислава Венкова

Върнах се от чужбина, за да възродим предприемачеството в Североизточна България

Венцислава Венкова е на 24 години от Добрич. Тя е регионален координатор за проекта "Презареди бъдещето си" към Джуниър Ачийвмънт - организация за иновативно и модерно образование от най-ранна възраст до университета.
 
"Идеята на проекта е да задържи младите хора и учениците по-дълго в образователната система като им разшири перспективата за реализация и им предостави от една страна финансова грамотност, а от друга - предприемачески умения.  

Завършила съм международен бизнес и предприемачество в Нидерландия. Сега се връщам и искам да развивам собствен бизнес. Имам планове за поне 5 години напред в бъдещето. Искам да разбера коя мрежа за иноватори е по-подходяща за мен и за моята идея. Все още не искам да издавам какъв точно ще е бизнесът ми, искам първо да съм готова и да започна...", споделя младата дама и отговаря на въпросите на "Красива Варна": 

- Лесно ли е за младите хора в България да станат предприемачи, да основат свои стартъпи, бизнеси и т.н.?

- Като човек, който желае да развива икономиката на Североизтока, включително и в Добруджа, осъзнавам, че е доста трудно. Има големи предизвикателства, защото всичко е централизирано в София, Пловдив, Бургас.. Бих казала, че няма достатъчно инструменти, разпръснати като мрежа из страната. Мога да сравня с Нидерландия. Това, което се случва там е, че има много повече малки микро и макро мрежи за млади и за по-опитни предприемачи, което всъщност предполага един друг стандарт, икономика и активното й развитие. 

- Има ли надежда това да стане и в България? Ти защо се върна?

- Аз мисля, че има възможност да го постигнем и тук. С тази цел влязох в семейството на "Джуниър Ачийвмънт", с тази цел се връщам и в България. Работим усилено и в Добрич да се случват такива неща и такава мрежа да бъде създадена. Сигурно ще помогна и за Варна. 

- Много ли млади хора като теб се включват в това развитие на бизнеса в регионите?

- Не твърде много имат познанията за инструментите как да го направят. Но много млади хора имат желанието да действат на локално и местно ниво. Те са от всякакви възрасти. 

- Лесно ли е да се обезкуражи човек при подобни начинания в България? 

- В Нидерландия имах ментор по време на писането на дипломната си работа, която е всъщност за започване на мой личен бизнес и за опознаване на пазара. Менторът ми беше готов да сподели всички негови връзки и контакти и го направи. За мен беше изключително оптимално. Продължаваме да поддържаме взаимоотношенията си. Там много млади хора създават връзки и контакти от рано.

- В България намирала ли си такъв тип подкрепа, забелязала ли си да има такава у нас? Тук младите хора излизат от образователната система и обикновено остават сами... 

- Все повече и повече срещам такава подкрепа и съответно има хора за това. За жалост не е всеки ден и не е пространство, в което можеш да отидеш, а точно това се надявам да се развие в следващите 2-3 години в Североизтока. 

Никол Тошкова 

Искам да остана в родината си, в града си, да работя и да съм до близките си

Никол Тошкова догодина завършва Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи "Акад. Благовест Сендов". Училището е ново, тя е от първия випуск. 

- Какви са твоите планове, когато завършиш?

- Първо искам да запиша висше образование, в момента съм се ориентирала към Икономическия университет във Варна. 

- Държиш ли да останеш във Варна? Не мечтаеш ли за чужбина, както преди години твоите връстници се насочваха основно натам?

- Дали ще завърша във Варна, в София или в Пловдив, е едно и също. Но когато съм във Варна, ще мога да съм и до близките си. За мен семейството е на първо място и винаги ще е така. Желая колкото може по-дълго да съм до родителите ми, до сестра ми. 

- Мислиш ли, че младите хора в България имат шанс за реализация със собствен бизнес или това е много трудно все още да се постигне у нас?

- С достатъчно усилия всичко може да бъде постигнато. Важен е самият екип и колко са усърдни хората в него. 

- Ти, като млад човек в България усещаш ли подкрепа, която би могла да получиш след своето завършване?

- В момента усещам изключителна подкрепа от моята преподавателка г-жа Йорданка Николова, която е нашата най-голяма опора. Постоянно с нея ходим по състезания, на които успяваме да завържем контакти и това е нещо прекрасно. Защото тези контакти ще мога да ги използвам и в близкото ми бъдеще. 

- Имаш ли идея точно какво искаш да постигнеш в професионален план? 

- Като начало желая да завърша висшето си образование и да започна работа при някого. Вече след като завърша магистър и съм по-начетена и научена, най-вероятно ще стартирам нещо свое. 

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук