Ще Ви разкажа моята лична история, как силата на Вярата и помощта от истински приятели, ми помогнаха да се преборя с най-страшната диагноза - РАК.

Съвсем неочаквано и сякаш от нищото, една сутрин се събудих със страшни болки в корема. Получих и кръвоизлив. Извиках бърза помощ, откараха ме в болница и първата диагноза беше съмнение за спукана язва. Да, ама не!

За съжаление, след провеждането на многобройни изследвания, включително и 5-Скенер, ми поставиха диагнозата РАК. Само година и половина преди това бях изгубила баща си от същата диагноза. Първата мисъл в главата ми беше: ,,Аз бях дотук! Няма да се справя!“

След първоначалния шок, аз осъзнах, че имам деца и те най-вероятно се чувстват точно като мен, когато бях в последните дни до баща ми - безсилни и изпълнени със страх. Любимият човек до мен не показваше нищо, но четях в очите му страх да не ме загуби. Именно той и моите верни приятели ми помогнаха да се съвзема, и да поведа БИТКАТА НА ЖИВОТА МИ, ЗА ЖИВОТА МИ.

Минах всички процедури, необходими за поставянето на конкретно за моя случай лечение. Назначиха ми съчетано лъче- и химиотерапия. Преживях и поставянето на специална тръбичка под кожата (след лека оперативна намеса), по която да тече химиотерапията. Но не това беше най-неприятното. А това че тази машинка с лекарството беше закачена за мен 24/7 – денем и нощем, без да може да се махне, а то и не трябваше да се маха.

Лъчетерапията беше безболезнена, но с много странични и нежелани ефекти. Дойде Великден. Боядисвах яйца и плачех…Плачех, защото не бях сигурна дали на следващата година ще имам тази възможност  -  да празнувам Великден и отново да боядисвам яйца.

През цялото време моята половинка беше неотлъчно до мен. През цялото време моите истински приятели ме подкрепяха и ми вдъхваха сили и кураж. Имаше дни, в които най-близката ми приятелка е говорила с мен, в продължение на часове. Децата ми - най-силната лична мотивация да се боря, също бяха до мен.

Заради всички тях и аз повярвах, че ще се излекувам. Върнах си вярата и продължих борбата. Имаше много тежки дни, в които нямах сили за нищо (заради процедурите). Но въпреки това се борех. Лекарите ми бяха казали, че след тази съчетана лъчехимиотерапия следва операция.

Мили хора, мина лъчехимиотерапията и на последващия 5-Скенер всичко беше наред. Нямаше и помен от раковото образование, или разсейки. Всичко беше в норма. Бях толкова щастлива и благодарна – на децата си, на любимия човек и всички мои верни приятели.

Качих килограми след всички медицински процедури, мрънках известно време заради това, но както казва моя лекар: „Нали си жива!“. И е прав – нали съм тук с децата си, с любимия човек, с приятели, сред природата и обичаната ми професия „детски учител“!

Радвам се и ценя всеки миг на чудото живот! Вярвайте и ценете истинските приятели!!! Те спасяват живот!!! Благодаря на всички, които в този тежък момент бяха неотлъчно до мен! Бъдете здрави, мили хора!
Пазете се и вярвайте!