Преди близо месец се проведе инициирана от министър Мирослав Боршош среща с кмета на един от най-старите градове в Североизточна България – Димо Димов. В нея участваха още евродепутатът Емил Радев, народният представител Кристиан Ганчев, областният управител на Варна Адрияна Андреева, председателят на Общински съвет инж. Диан Николов, акад. Васил Николов, ръководител на археологическите разкопки на Солницата край Провадия, общински съветници и представители на бранша.

Министърът на туризма подчерта, че археологически обекти като Солницата сами по себе си представляват огромна ценност, но трябва да продължат и инвестициите в социализация и инфраструктура. Кметът на общината Димо Димов и председателят на Общинския съвет запознаха министъра и с идейната концепция за създаване на Музей на солта в самия център на Провадия.

В присъствието на Пламен Борисов – изпълнителен директор на „Провадсол“ АД, и на екипа, ръководен от акад. Васил Николов, министър Боршош се запозна с историята и напредъка при провеждане на археологическите проучвания на най-стария солодобивен и градски център в Европа, датиращ от 5600 – 4350 г. пр. Хр. По данни на археолозите близо 5000 души са посетили Солницата през месеците април и май тази година. През юни 2025 г. именно с този обект България участва в международен форум в мината Величка край Краков, Полша, на който се полагат основите на културен маршрут под егидата на Съвета на Европа. Това дава възможности за трансконтинентално културно сътрудничество и привличане на международни туристи и изследователи по този европейски маршрут на солта – European SaltHeritage Route. Обектът е и българската номинация за Знак на европейското наследство тази година, сподели с присъстващите акад. Николов.

Всичко звучи много хубаво на думи, делата обаче са малко по-различни. В нашата медия получихме множество сигнали от местни жители на гр. Провадия, че това посещение е използвано като реклама на наистина важните археологически и исторически места на града, но въпросите бяха в чия полза е тази реклама. Тъй като най-старият солодобивен и градски център в Европа, намиращ се в пределите на община Провадия, е все още археологически обект, в него няма право да се събират такси за посещения или беседи с екскурзовод. Има монтирана кутия за дарения от доволни посетители, които биха искали да оставят средства – това е единственият приход на обекта.

Нека опишем и условията за посещения от туристи на този обект. Има обособен чрез полагане на среден чакъл паркинг, както и неразпръснати все още купчини чакъл непосредствено преди входната врата към могилата. Самотна стърчи една стара, неизмазана и събаряща се къща точно пред бетонираната пътека, водеща към разкопките. Къщата вече е „отчуждена“ и е собственост на Община Провадия, която съвсем наскоро е взела решение за нейното събаряне, за да отвори гледката към него и да подобри комуникационно-обслужващата му зона.

Пейки за отдих, тоалетни, течаща вода, медицински принадлежности или помощ, спомагателни съоръжения за инвалиди, улично осветление, рекламни материали, сувенири и др., съпътстващи един туристически обект, не са налични. Тревата на места достига около 50 – 60 см, което е не само неприятна гледка, но и предпоставка за свободно разпространение на змии, други влечуги и животни.

Местните жители са обезпокоени, че проучванията на обекта продължават вече над 20 години, но той все още си остава археологически. Гласуват се и се отпускат средства всяка година от бюджета на община Провадия за най-стария солодобивен и градски център в Европа – „Провадия-Солницата“, но постъпления в бюджета няма и не може да има. Средствата са в особено големи размери не само за археологически разкопки и проучвания, а и в графа „Други разходи“. Тези суми позволяват акад. Васил Николов и екипът му да бъдат настанени за няколко месеца в хотели в града, да устройват пиршества редовно, дори да бъдат наемани лични готвачи за целия екип. В следващи разкрития ще покажем точните суми, разпределени по категории и пера.

Въпросите, които все повече назряват у местните жители, са обезпокояващи.

Каква е целта на активната реклама и работа по повишаване на разпознаваемостта на обекта „Провадия-Солницата“, когато той не е туристически и не може да генерира приходи за община Провадия?

Каква е причината в продължение на толкова много години да се работи чрез археологически проучвания, но резултати и завършване да не се случват?

В чий джоб отиват отпусканите всяка година средства в графа „Други разходи“ и защо размерът им е значително по-голям от разходите за реална работа?

Солна или златна мина за определени лица е този обект?

Очаквайте още разкрития!