Напрежението около бъдещето на рибарското селище и спортната база край Варненското езеро отново излезе на преден план по време на пресконференция, организирана от представители на Спортен гребен клуб „Черно море“ и Сдружението на рибарите „Фарчето“. Двете организации заявиха, че са обект на целенасочена кампания за очерняне и изтласкване от територия, която обитават и използват от десетилетия.
По думите им проблемът не е просто административен спор, а въпрос на право на поминък, традиция и обществен интерес. Рибарите подчертаха, че в селището има потомствени рибарски фамилии, които повече от 50 години използват брега за лодкостоянка и съхранение на инвентар. „Ние съществуваме не благодарение на институциите, а въпреки тях“, заявиха те, настоявайки за ясно определена и узаконена територия, на която да могат да упражняват занаята си.
Представителите на гребния клуб също отрекоха обвиненията, че се опитват да „заграбят“ апетитни крайбрежни терени. Те твърдят, че са понесли сериозни репутационни щети, след като са били представени в публичното пространство като хора, търсещи лична облага и строителство на „къщи на морето“. „Ние не искаме обещания, а правото да съществуваме законно“, заявиха от клуба, подчертавайки, че земята е държавна собственост и се управлява от областната администрация.

Като ключов момент в спора бе посочен договор от 2014 г., с който държавата безвъзмездно и безсрочно предоставя над 320 декара на два варненски университета. Според участниците в пресконференцията този акт поражда сериозни съмнения както за прозрачността на решението, така и за реалните намерения за застрояване на терена. Допълнително напрежение буди фактът, че бивш областен управител, подписал договора, впоследствие заема академична длъжност в една от институциите. Според тях това обстоятелство създава „топла връзка“ и „конфликт на интереси“.
Рибарите категорично отхвърлят тезата, че искат жилищно строителство. Те обясняват, че за стопанския риболов лодката е безполезна без прилежаща барака за съхранение на мрежи, инструменти и оборудване. „Ние не сме въдичари с кофа в ръка. Това е тежък занаят, хляб, изваден с кръв от морето“, казват те. Липсата на поддържани пристанищни съоръжения по цялото Северно Черноморие допълнително изостря проблема, тъй като алтернативи на практика не съществуват.
Ситуацията се усложнява и от постоянни проверки и актове след анонимни сигнали за незаконно застрояване. Рибарите твърдят, че са санкционирани непрекъснато, без да им бъде предложено реално решение или друго място за дейността им. „Хората не са там, защото искат да завземат територия, а защото това е единственото място, където могат да бъдат“, обобщиха те.

В основата на конфликта остава въпросът за баланса между бъдещи инвестиционни намерения, обществения интерес и съхраняването на традиционни дейности. Докато институциите мълчат или прехвърлят отговорността, рибарите и спортистите настояват за открит диалог и ясно решение, преди поредният поминък край Варненското езеро да остане само спомен.

ВИДЕО ТУК: