Археологическият комплекс край Провадия бе отличен със Знака за европейско наследство – инициатива на Европейска комисия, която отличава обекти със символно значение за общата европейска история и ценности. Признанието безспорно поставя Солницата на картата на Европа и отваря възможности за международни партньорства, включване в културни маршрути и по-широка популярност.
Зад официалните речи обаче все по-силно се чуват и други гласове, тези на местните хора.

21 години разкопки – 21 години финансиране
Вече повече от две десетилетия разкопките на обекта се ръководят от акад. Васил Николов. През това време ежегодно се гласуват и отпускат средства от бюджета на Община Провадия както за археологическа дейност, така и по пера „други разходи“.

Какво обаче реално получава градът срещу тези инвестиции, питат се местните жители.
Обектът продължава да има статут на археологически, което означава, че не може да събира входни такси. Единствените постъпления са доброволни дарения в поставена кутия.
Инфраструктурата остава минимална – липсват санитарни помещения, вода, условия за хора с увреждания, обособени туристически услуги, информационни материали. Паркингът е посипан с чакъл, тревата често е висока, а достъпът е на базово ниво. За Провадия остава гордостта, но не и реалният икономически ефект.

Двойни субсидии след европейското признание?
След получаването на Знака за европейско наследство очакванията са финансирането да нарасне значително. Логиката на подобни отличия предполага нови проекти, по-големи бюджети и разширена дейност. Но ако 21 години средствата се увеличават, а обектът остава без реална туристическа завършеност и без приходи за общината, какво ще се промени сега?

За жителите на Провадия остава славата, че на територията на града им се намира „най-старият солодобивен и градски център в Европа“, вече носител на престижен европейски знак. И всичко това е представено като благородна кауза – опазване на културното наследство и европейската идентичност.

Реклама без възвращаемост?
Провадия-Солницата бе активно представяна и на международни форуми, включително в полската мина Величка, където се обсъжда създаването на европейски културен маршрут на солта. Промотирането е интензивно, отчитат се посещения, публичността расте. Но остава същинският въпрос: Кому носи преки ползи тази популярност, след като обектът не функционира като завършен туристически продукт и не генерира приходи за местния бюджет?

Признанието от Европа е факт. Историческата стойност на Солницата – също. Но докато субсидиите растат, а реалната туристическа инфраструктура изостава, за Провадия остава преди всичко символният капитал – престижът.

А престижът, колкото и да е важен, не пълни общинския бюджет.