Изминаха 35 години от началото на „промените“ у нас. Промени само на хартия или само с една (или не повече от 2) думи в някой Закон. От всички важни за живота, здравето и образованието ни Закони, най-пострадал се оказа Закона за предучилищно и училищно образование.

Промените стигнаха дотам, че в нашето напреднало технологично общество децата на 5-6 години по Закон и Държавни образователни стандарти (ДОС) трябва да могат да броят до 5… Да, правилно е написано – до 5!!! Друг е въпросът със семейното възпитание… Не знам защо родителите, успели да се преборят (защото и това вече е битка в днешно време) да запишат детето си в детска градина, смятат че учителите и помощник-възпитателите там са ДЛЪЖНИ да отглеждат, възпитават, научават на елементарни хигиенни и поведенчески правила техните „най-сладки“ деца?! Да не говорим, че в една група с един учител и един пом.-възпитател, който се раздвоява да обслужва децата в две групи едновременно, се приемат по 32-35 (понякога и повече) деца.

Може ли някоя много взискателна към учителите майка да ми отговори "Как един човек може да гледа, възпитава и учи 30 деца?" и същата тази майка да крещи на детето си в магазина така, сякаш вика по животно на полето... Тук не обобщавам за всички майки и бащи, в никакъв случай. Слава Богу, останали са все още много възпитани хора с ценности, които ги  предават на децата си, но за съжаление поне от това, което наблюдавам, са много малко… За мен като учител и родител не е нормално едно 4-5 годишно момиченце да казва на майка си, че трябва да я вземе на обяд от детската градина, за да я заведе на фризьор… И познайте, да… майката я взе на обяд. Както и не е нормално 5-годишно момченце (не ми се мисли какъв мъж ще стане) да не може да се обслужва само – да се облича/съблича, да си обуе обувките, да ползва сам тоалетна и т.н. И в същото време – да стои като принц, а майката или бабата да го обуват, обличат и той да им държи тон, че го карат видите ли да се оправя сам… Нямам думи да изразя възмущението от всичко, на което ставам свидетел ежедневно. 

На фона на битовите проблеми, съвременния учител е изправен пред много предизвикателства: то пандемия ли не беше и електронно обучение, в което завършиха много колеги учители (и това ме притеснява, не ми се мисли за другите професии, завършили онлайн!); то промени в Закона ли не бяха; прословутото увеличение на учителските заплати, заради което цялото общество ни мрази (много богати станахме)… но най-голямата перла в короната след 1989г. е приемането на Делегираните бюджети за детски градини и училища.

Накратко... Това означава, че парите следват ученика/детето или – колкото повече деца в една  градина или ученици в училище, толкова повече пари се отпускат на съответната образователна институция. И тук идва другата „голяма промяна“ – Директорът е и цар, и господар с почти неограничени правомощия за всичко, което засяга съответното училище или детска градина. Случвало ми се е да пускам жалба до общината по възникнал юридически казус там, където работех. И получих отговор „Директорът решава…..“. Директорът решава и отговаря за ВСИЧКО, почти еднолично с много малки изключения, касаещи финансовата част в детската градина или училище, което управлява.

Друг от основните проблеми в образованието днес е липсата на мандатност за поста директор. Има колеги, които целия или почти целия им трудов стаж от 35-40 г. е преминал на поста директор. За мен това категорично не е редно!!! Не може един депутат, министър, президент да има мандат от 4 или 5 години и отново да отиде на избори, а директор на училище или детска градина да е такъв N години докато се пенсионира. Говорила съм с много колеги учители и тяхното виждане по тази тема е, че не би трябвало мандата на директор да е повече от два пъти по 4 – 5 години, след което да има възможност за ново преизбиране, но след като е минал период от поне 2,3, 4 години. 

Друг огромен проблем в образованието са учебниците и познавателните книжки, които се ползват в детските градини. Учебното им съдържание е меко казано потресаващо. Виждала съм недопустими за учебник в българско училище текстове. Давам ви пример от учебник по математика за 1 кл. (втората приложена снимка към този текст). И това е само един пример, а уверявам ви те са много, за съжаление. 

В Закона за предучилищно и училищно образование – чл.158 (1) е записано, че Оценителите на избор на учебници и познавателни книжки се определят от МОН и съгласувани с БАН.

Чл. 158 (2) – „ Във всяко училище учителите по съответния предмет избират по кой от одобрените ( понякога 10 на брой) учебници да работят с учениците“.
За мен това е ДИСКРИМИНАЦИЯ спрямо децата. Не съм съгласна да има толкова много учебници по математика например и всеки учител – от София, Варна или село Х да избира по кой учебник да работи. Това е предпоставка за липса на равен старт на учениците от различните части на страната.

За учебниците по история и български език положението е още по-фрапиращо. Първо, че много рядко се учат стихотворения на Ботев, Вазов, Яворов и други класици в нашата литература. Второ – така се изопачава информацията в учебника по история, че вече не говорим, дори е забранено да се казва „турско робство“, прието е и в учебника е написано „османско присъствие“.

Излиза, че по нашите български земи си е имало просто присъствие на някакви объркали се хора от османската империя, или са се изгубили и са решили да поостанат тук за 500 години…

И това, че в Закона е разписано, че учителя избира учебника, е само на хартия. Масово отново директорът решава от кое печатно издание ще набави учебници или познавателни книжки, според това кое издателство му „предлага“ по-изгодна сделка или „подарък“ за това, че точно от него са закупени съответните учебници.

Най-голямата „промяна“ в образованието през последните години, която е записана и в Закона е, че учениците от 1-4 клас НЕ ПОВТАРЯТ КЛАСА- ЧЛ.124 (1), (2) . Това, че примерно детето не се е научило да чете, пише и смята няма значение!!! Все някога евентуално ще се научи….

И после очакваме нещо да се промени към по-добро …как ще стане с неграмотни и необразовани хора?! Друга наболяла тема в Образованието са децата със СОП- специални образователни потребности. За съжаление тези дечица по една или друга причина стават все повече.

Проблемът идва от това, че законово не уредено учителят да може по някакъв начин да задължи родителят, който не признава, че детето му има проблем да вземе мерки и детето да получи съответната помощ. Това поне е уредено в закона и има много варианти и начини да се помогне на децата със СОП, но пак казвам – масова практика е родителят да отказва да приеме този факт, а учителя е безпомощен да предприеме каквито и да било мерки в полза на развитието на детето. Безброй са примерите в моята практика на учител.

Представих ви най-наболелите и фрапиращи случаи и теми, които не търпят отлагане и е необходимо да се предприемат промени в Закона за образованието. Вярвам, че останалите достойни депутати от ПП „ВЕЛИЧИЕ“ ще отнесат тези важни за всички ни въпроси към министъра на образованието и науката, а когато на следващите избори отново има Парламентарна група „Величие“, ще могат и да внесат съответните Законопроекти за промяна на текстовете в Закона за предучилищно и училищно образование.

Вярвам, че заедно можем всичко!

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук