Десетилетия наред човечеството си задава въпроса: „Ще изяде ли мишката книжката?“. Този въпрос задават и учителите по български език и литература на своите ученици. За първи път трябваше да пиша съчинение на тази тема преди 13 години, когато бях в седми клас. Тогава написах, че компютърната мишка няма да изземе предназначението на книгата, защото винаги ще се намерят хора, които да предпочетат хартията.

Днес обаче технологиите са значително по-развити, отколкото бяха през 2011 г. Нещо повече – изкуственият интелект не спира да еволюира и да буди както надежди, така и страхове. Дигитализацията има своите положителни страни, тъй като работата с електронно устройство често е по-бърза, по-лесна и по-удобна. Това е и причината хората да обикнат мрежата.

Дали обаче след като хората свикнат да пазаруват, плащат и да общуват онлайн, ще решат и да четат изцяло онлайн? Истината е, че можем само да гадаем. Но това, което знаем със сигурност, е, че дигитализацията е в огромна полза на библиотеките. Благодарение на технологиите всеки библиотекар и читател само с няколко натискания на клавишите може да разбере дали това, което търси, е налично. Отделно от това всеки един библиотекар, който изпитва съмнения как да заведе дадена книга, може да направи справка бързо и лесно. Другият, може би най-ценен плюс на технологиите е, че те осигуряват на библиотеките цял букет от канали за мигновено общуване със своите читатели и нови възможности за провеждане на събития, които да бъдат интересни за подрастващите. Тази целева група би трябвало да е приоритетна, понеже децата са бъдещето и е жизненоважно те да имат богато въображение, което да прерасне в творческо мислене.

Така стигаме до извода, че мишката няма да изяде книжката. Ще си взаимодейства с нея. Скромната ми практика показва, че подобно взаимодействие е не просто възможно. То е задължително, ако желаем да спечелим сърцата и умовете на децата, за да можем да ги въведем в света на книгите. Пример за подобно успешно взаимодействие е превръщането на викторините отпреди 15-20 години в интерактивни игри, при които децата да отговарят с телефон. Тъй като форматът на подобни игри допуска използването на визуални материали, които да привличат погледите на учениците, а алгоритмите изчисляват резултатите на мига, водещият на викторината има достатъчно време да добави и допълнителна информация, която отсъства в учебния материал, но за сметка на това е важна и/или интересна.

Друг добър начин за поддържане на интерес благодарение на новите технологии е представянето на автори и книги в социалните мрежи през определен период от време, за да може читателите да научават за новите заглавия или за тези, които са позабравени поради една или друга причина.

Трети начин е всяко едно събитие, заслужващо внимание, да бъде изпращано до електронните медии, за да може да се излезе от клишето, че в библиотеките работят хора, които единствено вземат заплата. Понякога именно медийният шум може да привлече интереса на хората.

Все пак у някои читатели се прокрадват страховете, че изкуственият интелект ще направи библиотеките излишни. Това може да се окаже вярно за тези библиотеки, които откажат да използват изкуствения интелект като средство, благодарение на което да повишават качеството на работата си. Истината е, че библиотекарите са пазители на познанието. От тях се иска не да знаят и да могат всичко. От тях се иска да насочват към правилното място. Затова е важно те да бъдат в крак с технологиите и да ги използват смело и ефективно по начин, който ще вкара хората в храма на книгите. Още повече че хората са обречени да се учат през целия си живот и е изключително важно да имат на кого да разчитат да отсее зърното от плявата в конкретната ситуация.

Още от същата рубрика можете да прочетете тук

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук