Книгоиздаването може да е подтикнато от любов, но то изисква пари. Заради това хората го приемат като бизнес и трудно биха се съгласили, че издателите могат да бъдат приятел с библиотеките, които предоставят техните книги на читатели срещу символична такса без това да носи доходност. Но истината е другаде.

Издателите в България са много над 100 и всeки един от тях се бори за правото на своето съществуване. През последните две десетилетия новинаварската информация стана безплатна. Това се получи понеже интернет даде нови възможности на медиите. Така създателите на цифрово съдържание трябваше да се научат как да се конкурират или допълват един друг понеже бързо стана ясно, че ако добавят платен достъп до новинарско съдържаниеие те помагат на конкуренцията, а не на себе си. Подобна, макар и различна, е ситуацията с издателствата. Точно като всеки друг бизнес, те имат нужда от връзки с обществеността каквито могат да бъдат получени на различни масови мероприятия, по медиите или в библиотеките като обикновено библиотеките осигуряват тази връзка безплатно.

Библиотекарите, които обичат работата си, се стараят да развиват не само себе си и работния колектив, а и своите читатели. Те биха се зарадвали ако дадено издателство реши да им дари книга или да представи свои автори. На техните плещи пада и отговорността да се намери възможно най-добрия начин за представяне с оглед на ситуацията. Те трябва да намерят публика и да предложат формат на срещата. Творчеството на детските писатели може да се представи отлично в библиотечна среда ако то е насочено към по-големи ученици и следователно няма илюстрации. Ако обаче книгите са насочени към малчугани и са илюстровани по начин, който да провокира мисленето на децата, то събитието може да се проведе в учебна среда в детска градина или училище, за да се постигнат по-трайни резултати. Ако трябва да се представи творчество, насочено към възрастни, то може да се съчетае с дадена годишнина или определен празник и да се превърне във венеца на поредица от събития като например празниците на населеното място, в което се намира библиотеката.

По този начин и издателите, и авторите, и библиотеката, биват забелязани от общността и получават достъп до последователите на останалите. Тук възниква въпросът как последователите на едно софийско издателство биха помогнали на една библиотека в Североизточна България. И отговорите са няколко.

Първото нещо е, че сред тези последователи може да има други автори или потенциални автори, които да имат нужда от помощ за популяризиране в бъдеще. Второ - останалите издатели могат да проявят интерес и да пожелеят да представят и своите автори в библиотеката. И трето - дейността на библиотеките рядко е насочена към нейния читателски кръг. Ревютата на книги и новините за дарения и проведени събития в социалните мрежи са насочени към всички и именно така трябва да работи една общественополезна институция. Тя би трябвало да показва своите нововъведения, да насочва хората и да показва, че държавните институции са направени да помагат на хората и някои от са отворени за всеки. Именно поради тази причина всяка библиотека, която иска да е в крак с времето, трябва да умее да подава ръка на издателите и да приема протегната ръка ако смята, че може да помогне.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК