Инициативата е заложена в новата Програма за опазване на околната среда за периода 2024–2033 г. и предвижда ограничаване на най-старите дизелови превозни средства.
Община Варна планира въвеждането на нискоемисионни зони в централната градска част с цел подобряване качеството на въздуха. Инициативата е заложена в новата Програма за опазване на околната среда за периода 2024–2033 г. и предвижда ограничаване на най-старите дизелови превозни средства.
До 2026 г. местната администрация възнамерява да изгради пилотна нискоемисионна зона, в която ще имат достъп само автомобили, отговарящи на по-високи екологични изисквания. Най-замърсяващите дизелови коли, основен източник на фини прахови частици, ще бъдат изключени от движението в зоната.
В дългосрочен план се планира създаването на постоянни нискоемисионни зони до 2033 г., оборудвани със системи за наблюдение и контрол на трафика. Очакваният бюджет за реализацията е около 500 хил. лв., които ще бъдат осигурени от общински и европейски средства.
Според данните транспортът е вторият най-сериозен източник на замърсяване на въздуха във Варна след битовото отопление. Най-старите дизелови автомобили от категориите pre-Euro и Euro 1 формират близо половината от вредните емисии, като дизеловият автопарк като цяло допринася за около 80% от замърсяването с ФПЧ10.
Програмата за чист въздух включва общо девет стратегически цели, сред които разширяване на зелените пространства и създаване на специален „Зелен фонд“. Той ще подпомага проекти, насочени към устойчива градска среда, намаляване на отпадъците и повишаване на нивата на рециклиране.
С въвеждането на нискоемисионни зони Варна става вторият град в страната след София, който прилага подобни ограничения. Обхватът на зоните ще достига до кръстовището на ул. „Цар Асен“ и бул. „Цар Освободител“, а забраните за автомобили без екокатегория или с Euro 1 и Euro 2 се очаква да влязат в сила през 2026 г.
Паралелно с това общината развива и други екологични инициативи, включително проекти за енергийна ефективност на спортни съоръжения на стойност над 4 млн. лв., финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Споделете с приятелите си
Коментари