В момента тече кампания за събиране на информация за предполагаеми купувачи на гласове, за изграждане на бази данни със свидетелства и сигнали. Предстоящите избори се очертават като тежки – не само политически, но и морално.
Варненска област отново е в центъра на тревожни разговори, които рядко намират място в официалните новини. Теми като купуване на гласове, сплашване на избиратели, побои и зависимости от сенчест бизнес присъстват упорито в разказите на местните хора, но почти отсъстват от публичното онлайн пространство. Въпросът, който все по-често се задава, е прост и тежък: кой пази тези хора и защо миналото им е изтрито?
Изтрита памет в интернет
При опит за журналистическа проверка прави впечатление нещо странно – липсата на информация. Статии за арести, задържания, разследвания или скандали, които преди години са били публично обсъждани, днес са трудно откриваеми или напълно заличени. Архиви липсват, линкове не работят, търсачките показват единствено положителни публикации, интервюта и хвалебствени материали.
Така в медийното пространство фигурират предимно „добри примери“ и „успешни личности“, хора с „амбиции за подобряване на живота“ и „загриженост за обществото“. Местните обаче разказват друга история – за страх, натиск и добре познати схеми по време на избори.
Имена, за които се говори тихо
Сред имената, които се споменават в неофициални разговори във Варна и областта, са небезизвестните Даниел Славов – Дънката, Николай Тошев – Чирпанския, Алекс Илиев, Владо Питбула и др. Подчертаваме ясно: това са твърдения и разкази на граждани, а не установени от съда факти. Именно тук е и основният проблем – когато липсват достъпни архиви и публична информация, журналистиката остава с вързани ръце.
„Ние ги знаем кои са и какво правят, но в интернет няма нищо“, казват варненци. „Всичко е изчистено, все едно никога не е имало сигнали, побои или купуване на гласове.“
Къде остава истината?
До каква степен можем да вярваме на публикации в интернет, когато неудобните факти могат да бъдат заличени? Къде остават журналистическата истина и правото на обществото да бъде информирано? И най-важното – как гражданите да се защитят, когато усещането за безнаказаност е повсеместно?
Свободната журналистика не означава хвърляне на обвинения без доказателства. Но тя означава и право да се задават въпроси, да се търсят свидетелства и да се настоява за проверка от компетентните органи. Когато институциите мълчат, а архивите изчезват, недоверието расте.
Битката на терен
На този фон единственото, което остава на обикновените хора, е борбата на терен. В момента тече кампания за събиране на информация за предполагаеми купувачи на гласове, за изграждане на бази данни със свидетелства и сигнали. Предстоящите избори се очертават като тежки – не само политически, но и морално.
Хората са уморени от несправедливостта, от подставени и компрометирани фигури, от зависими депутати и дребни бандити с голямо влияние. Умората обаче постепенно се превръща в решимост.
Ако искаме промяна, тя няма да дойде от лъскави публикации и изчистени биографии. Ще дойде от активни граждани, от свидетелства, от присъствие и наблюдение.
Битката за честността на предстоящия вот ще е на терен.
Всеки, който иска да помогне, може да се включи като доброволец и да даде своя принос за честни избори тук:
Тази статия поставя въпроси и отразява общественозначими твърдения. Тя не представлява присъда, а призив за прозрачност, проверка и активна гражданска позиция.
Споделете с приятелите си
Коментари