Представи си: сутрин отваряш прозореца в Балчик или някое село край Шабла, и вместо петли, вълни и далечен лай на куче, чуваш равномерния, дълбок тътен – като сърцебиене на нещо чуждо. 250-метровите перки се въртят бавно над нивите, над пътечките, по които сме тичали като деца, и вече се задават към брега на Черно море.

Това не е просто „зелена енергия“. Това е край на един свят.

В Североизточна България – от Добруджа и Лудогорието през Балчик до Шабла и Каолиново – искат да покрият земята ни с хиляди ветрогенератори. На 500 метра от къщите ни. Върху земята, която ни храни. Върху пътя на щъркелите, жеравите, червеногушите гъски и грабливите птици, които от хилядолетия прелитат над тези полета. Много от тях са застрашени – а ние ще ги убиваме с метални перки, без дори да разберем.

Ще останат ли пчелите? Ще останат ли кошерите здрави, когато инфразвукът тресе телата им и обърква пътя им към цветята? А рибите в Черно море? Подводният шум и вибрациите от строежа и въртенето ще стресират делфините, акулите, цялата морска фауна – те ще напуснат традиционните си райони, миграционните пътища ще се объркат, популациите ще намалеят. Рибарите от Балчик и Северното Черноморие вече виждат как поминъкът им, предаван от поколения, ще бъде застрашен. Туристите ще дойдат ли да гледат безкрайното равно поле, спокойния бряг и морето, или ще снимат редици от бели гиганти, които зачеркват хоризонта?

А ние? Ще заспиваме ли спокойно в Балчик, когато нискочестотният шум влиза в костите ни? Когато децата ни растат с това постоянно бръмчене вместо с тишината на полето и шепота на вълните?

Това не е борба срещу вятъра. Вятърът е наш – повява през житата, носи мириса на пръст и солено море. Борбата е срещу това да превърнат родното ни място – и нашето Черно море – в индустриална зона за далечни инвеститори, докато ние оставаме с шума, с разбитите пейзажи, с празнотата в мрежите и в сърцата.

Искаме да оставим на децата си не бетонни основи, кабели и подводни кабели, а полето и морето такива, каквито сме ги заварили – тихи, просторни, живи.

Ето какво вече пристига на пристанищата ни – гигантски перки, готови да заемат нашата земя и да стигнат до морето:

 
А ето какво ще загубим, ако не спрем това:

Това е бъдещето, което ни готвят за Добруджа и Балчик.

Ако и ти чувстваш буца в гърлото, когато гледаш залеза над равното поле или вълните на Черно море и си представяш перките там… не мълчи. Това е нашата земя. Нашето море. Нашата тишина. Нашето наследство.

По информация от източници на Красива Варна, тези ветрогенератори са предназначени за района на Балчик.