Името на Алекс Илиев във Варна все по-често се споменава не като самостоятелен фактор, а като публично лице на по-дълбока и по-малко видима схема на влияние. По информация на отлично запознати източници от фенските, политическите и силовите среди, Илиев не действа сам, а функционира като удобен посредник и фасада на други, далеч по-утвърдени и криминално проявени фигури.
Футболът и фенската маска са параван. Реалната власт идва отвън.

Личностен профил: изпълнител, не стратег

Хора, имали пряк досег с Алекс Илиев, го описват като човек с ограничен капацитет за самостоятелно вземане на стратегически решения, но с ясно изразена склонност към агресия и изпълнение на „поръчки“. Именно това, по думите на източници, го прави идеалното подставено лице – достатъчно разпознаваем, достатъчно агресивен и достатъчно заменим.
Илиев изпълнява ролята на гръмоотвод – той е лицето, което поема публичния удар, докато реалните фактори остават в сянка.

Чирпанския и Дънката – сянката зад фигурата

По данни от журналистически разследвания и отлично запознати източници, зад гърба на Алекс Илиев стоят фигури като Николай Тошев – Чирпанския и Даниел Славов – Дънката, добре известни в регионалните среди със своята криминална биография и влияние.
Макар формално да нямат роля в управлението на каквито и да било структури, именно техният авторитет и ресурси, по думите на запознати, гарантират на Илиев недосегаемост и самочувствие. Той не налага властта си сам – той я взема назаем.

Побои и сигнали: силата като валута

По данни от фенски среди и източници, близки до МВР, срещу Алекс Илиев има подавани множество сигнали за физическо насилие. Общото между случаите е не спонтанността, а показността – побоите и заплахите имат за цел да изпратят послание.
По информация на запознати именно чрез тези действия Илиев „доказва полезността си“ пред хората, които стоят зад него. Насилието е валута, с която той плаща за покровителство.

Агитката – наета сила под чужд контрол

Агитката, представяна публично като фенска общност, според свидетелства все по-често функционира като наета силова група. Формално водена от Алекс Илиев, реално тя обслужва интереси, които надхвърлят футбола и личните му амбиции.
По думите на хора от средите, решенията кога и къде да се упражни натиск невинаги идват от него. Той е организаторът на терен, но не и източникът на задачите.

Изборите: услугата, която се отплаща

По информация на отлично запознати източници, по време на избори активността на тази група рязко нараства. Присъствието около изборни секции, описвано като „охрана“, по същество представлява сплашване и контрол, обслужващо конкретни политико-икономически интереси.
Според свидетелствата именно тук се вижда реалната функция на Алекс Илиев – посредник между силовия ресурс и политическата поръчка, без самият той да носи реалната отговорност.

Репресията като модел

За обикновените хора това се превръща в ежедневен риск. Всеки, който критикува, пита или отказва да се подчини, се сблъсква с натиск. Не защото Илиев е самодържец, а защото зад него стои усещането за по-голяма, по-мрачна сила.
Мълчанието е наложено не от уважение, а от страх.

Фасадата пада

Събраните сигнали, свидетелства и повтарящи се модели сочат, че Алекс Илиев не е автономен център на власт. Той е подставено лице, удобно разположено между публичността и подземния свят.
Футболът е алибито. Агресията – инструментът. А зад фасадата стоят други имена.

И докато вниманието е насочено към „шефа“, истинските играчи остават в сянка – точно там, където винаги са предпочитали да бъдат.