Икономистът Евгени Кънев коментира актуалната политическа обстановка в Унгария и прави паралел с предстоящите събития у нас. Постът му във фейсбук бързо стана обект на внимание и беше препубликуван от различни медии.

„Цяла Унгария е на крак – както би трябвало да бъде и България след седмица“, пише Кънев.

Според него в Унгария в момента витае духът на свободата, подобен на този от 1989 година. У нас обаче преобладава страхът – страх, че в стремежа си да се освободим от двама автократи, може да се сдобием с тиранин.
Кънев сравнява двамата основни „освободители“ в момента – унгарския опозиционен лидер Петер Мадяр и българския президент Румен Радев, като смята, че разликата между тях е очевидна и обясненията са излишни.

Защо стана възможен „моделът Орбан“?

Икономистът припомня, че Виктор Орбан стана възможен благодарение на политиката на бившия германски канцлер Ангела Меркел и интересите на германската индустрия. Унгария и България са били традиционни партньори на Германия още от Втората световна война, а ниските производствени разходи и удобната локация са ги превърнали в привлекателни дестинации.
Меркел обвърза германската икономика силно с руския газ и затвори ядрените централи – решение, което според Кънев направи и двете страни лесни мишени за влияние от Кремъл. Това обяснява и сходствата между Орбан и българския политически модел, известен като „ПеБоРа“ (Пеевски – Борисов – Радев).
Борисов самият се е хвалил, че дава съвети на Орбан, Пеевски разчита на подкрепа от Орбановата партия в Европейския парламент, а Радев директно го нарича приятел.

„Чадър“ над корупцията

Кънев критикува, че тесните икономически интереси на Германия са накарали Меркел и Европейската народна партия (ЕНП) да сложат „чадър“ над сериозните проблеми с върховенството на правото и корупцията и в двете страни:
Орбан бе спасяван два пъти от задействане на чл. 7 от Лисабонския договор (лишаване от право на глас в ЕС).
След 2020 г. ЕНП защити и Борисов при критики за състоянието на правовата държава в България.
Според анализите на Кънев (потвърдени и от чуждестранни източници) еврофондовете, получени от Орбан и от Борисов, надхвърлят кумулативния растеж на БВП на двете страни по време на техните управления. Това означава, че вместо истинско икономическо развитие, се е получила концентрация на политическа и икономическа власт, водеща до мизерия за голяма част от населението.

Разликата между двата модела

Единствената съществена разлика, посочва Кънев, е, че в Унгария Орбан концентрира цялата власт сам, докато в България Борисов е трябвало да я дели със „задкулисието на комунистическата Държавна сигурност“ чрез ДПС. Сега Радев има шанс да копира напълно „модела Орбан“, ако успее да събере 121 депутати с русофилски партии.

„Който има зад гърба си Кремъл – няма нужда да се съобразява с домашни величия“, заключава икономистът.
В края на поста си Евгени Кънев поставя изводите в колаж, който съпоставя ситуацията в двете държави.