На 10 април 1979 г. България записа името си в историята на човешките космически полети. Преди точно 47 години майор Георги Иванов стана първият българин, излетял в орбита като част от съветската мисия „Союз 33“ по програмата „Интеркосмос“.
Полетът започна успешно на 10 април 1979 г. в 20:34 московско време от космодрума „Байконур“. Заедно с командира Николай Рукавишников, Георги Иванов трябваше да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“ и да проведе научни експерименти, сред които и български разработки.

Драматична авария и героично завръщане

Мисията обаче се превърна в една от най-напрегнатите в историята на „Союз“. При приближаването към станцията настъпи сериозна повреда в основния двигател. Скачването стана невъзможно, а екипажът трябваше да разчита на резервния двигател за аварийно завръщане. Приземяването се оказа значително по-стръмно и рисково от планираното – с изключително високи претоварвания.
Въпреки критичната ситуация, двамата космонавти се завърнаха невредими на Земята след 1 денонощие, 23 часа и 1 минута в Космоса, извършили 31 обиколки около планетата. Това остава единственият случай на ръчно (балистично) приземяване в историята на „Союз“ и се изучава и до днес в учебниците по астронавтика.

Символ на българската гордост

Полетът на Георги Иванов е символ на национална гордост и научни амбиции от онова време. България стана шестата страна в света, изпратила човек в Космоса. Мисията показа както близките връзки с тогавашния СССР, така и приноса на българската наука към международните космически изследвания.
Днес, 47 години по-късно, събитието продължава да вдъхновява. То ни напомня за смелостта на първите космонавти, за рисковете, които са поемали, и за устойчивостта на човешкия дух пред лицето на непредвидимото.

Георги Иванов остава в историята като първия български космонавт и името му продължава да буди уважение и патриотична гордост в цялата страна.