Историята която разказвам е действителен случай и много от четящите е възможно да се припознаят в нея.

Роден съм в края на 1990 година в обикновенно семейството. Израснах в квартал Владислав Варненчик.

Спомням си като малък от първите ми спомени до около 1998-1999 как в продължение на години се събираха под терасите на блоковете тогавашните батковци и какички - на пръв поглед нещо безобидно.

А през деня с останалите деца от блока се събирахме да играем на криеница, лимки, караме колелета или стражари и апаши (събирахме се понякога по 20-30 деца от цялата махала). И всичко в нашите очи беше напълно нормално детство.

Вечерите не ни позволяваха да стоим до късно отново нещо нормално, когато си дете. Но в един момент през деня когато играехме на лимки пред блока започнаха най-редовно да се появяват спринцовки.

Оказа се, че въпросните батковци и какички през вечерта се събират за да вземат хероин, а сигурно и други наркотици. След време се разбра, че във входа в който живея имаме двама тежко зависими наркомани. Единият беше стигнал дотам да краде от дома си, за да си взема дозата. Какво се е случило с тях във времето така и не разбрах. Чувал съм, че са починали от свръх доза.

С времето тази тенденция с тежките наркотици и спринцовки около входа изчезна. Но не и наркоманията. Като всеки подрастващ тинейджър всеки иска да пробва нещо "различно", да се направи и на "интересен", да бъде "забавен", част от "останалите", по "интересните".

Годините бяха 2002-2004 , а  аз бях вече  на годините на онези "батковци и какички" от моето детство. Тогава бяха нашумяли компютърните клубове и с връстниците, с които до онзи ден играехме пред входа, започнахме да ходим по компютърните клубове. Ще ми кажете "какво общо имат компютрите с наркотиците?!". Имат... тотално изпиват времето, парите и умът на младите без изобщо да се усетят, че Лукавият ги е ограбил докато се забавляват. Сигурно и големите от детството ми са били ограбени по същият начин, но с по-тежки последствия.

Хубавото е, че компютрите сравнително бързо ми омръзнаха и търсех нови "удоволствия" и изяви. Започнах да излизам по-често с нова компания. С нея се срещах с момичета, излизах навън, а не стоях по цял ден на компютъра. Тогава бях вече на около 17 години. Често пътувахме на стоп до други градове имах "приключенски" живот. Нови хора, нови емоции.

С тях нови удоволствия и изкушения. Защо да не се напиваме по рожденни дни, именни дни, нощни плажове, барове, клубове, паркове и т.н. От там защо да не пробваме трева-тя е безобидна, не е като онези химии, които вземаха съседите ми, когато бях малък от които сигурно са починали - ние сме по-умни от тях... не се "друсаме"... само пушим... в началото веднъж в месеца, с времето веднъж в седмицата, после веднъж дневно като излизаме. И така годините си минават, всеки от нас расте. Повечето от компанията след завършването си заминава да учи в друг град, държава. Нормални неща от живота.

Но аз и още няколко души оставаме по стечения на обстоятелствата. Събираме се на същите места, но вече с нови хора... по-малки от нас. Те идват... нали сме "легенди". Искат да приличат на нас, но кои сме ние?! На какво искат да приличат тези по-малките?!

Ние сме вече онези същите батковци и какички, които виждах в моето детство. Стигнали сме до същото положение, но все още твърдейки, че сме различни от тях. И това беше една самозаблуда в която живеехме.

Следва продължение...