Система за разделно събиране на отпадъци

 Управлението на отпадъците е важен аспект от екологичната политика на всяка страна. Германия се отличава с добре изградена система за разделно събиране, докато в България все още има значителни предизвикателства в тази област. В Германия контейнерите за отпадъци са стриктно разпределени: хартия (в зависимост от областта: син контейнер или зелен контейнер); пластмаса и опаковки (жълт контейнер или чували в жълт цвят, които биват осигурявани от държавата безплатно за всеки гражданин. Всеки може да ги получи на касите на големите хранителни вериги или в общината); биоразградими отпадъци (кафяв контейнер) и смесени отпадъци (черен контейнер). На няколко места във всеки град/село са сложени контейнери за дрехи, стъкло и алуминиеви дози от всякакъв тип. В България също има контейнери за разделно събиране, но тяхната ефективност е по-ниска, а контролът върху правилното им използване често липсва.

 Санкции за неправилно изхвърляне на отпадъци

 В Германия глобите за неспазване на разделното събиране на отпадъци варират в зависимост от провинцията и тежестта на нарушението. Те могат да достигнат до 5000 евро в тежки случаи като например незаконно изхвърляне на опасни отпадъци. Обичайните глоби за неправилно изхвърляне на битови отпадъци са в диапазона от 10 до 100 евро, но ако нарушението е по-сериозно (например изхвърляне на големи количества отпадъци в природата), санкциите са значително по-високи. В допълнение, ако жителите системно хвърлят грешен тип отпадъци в контейнерите, местните власти могат да откажат да ги извозят и дори да наложат административна санкция на сградата или домакинството.

 В България подобни санкции съществуват, но рядко се прилагат на практика, като глобите варират между 100 и 500 лева. Контролът върху разделното събиране в Германия се осъществява от екологични инспектори и специализирани служби, които редовно проверяват съдържанието на контейнерите и следят за нарушения. В България проверките са по-спорадични, а липсата на достатъчно ресурси прави контрола неефективен.

 Роля на образованието в управлението на отпадъците

 В Германия в жилищните кооперации често има назначен домоуправител или екологичен представител, който следи за правилното изхвърляне на отпадъците. В България такава практика не е въведена, а отговорността за поддържането на реда остава неясно разпределена. Образованието също играе ключова роля – в Германия разделното събиране се изучава още в училище. Децата още в 3-ти клас се запознават със системата за управлението на отпадъците, съответно биват изпитвани под формата на писмена работа върху знанията по темата и биват оценявани за това. В България такива инициативи са ограничени и не са част от основната учебна програма, което е пропуск, който след време се превръща в сериозен проблем.

 Контрол и проверка на отпадъците

  Извозването и проверката на боклука в Германия се извършват по стриктен график, като компаниите, отговарящи за събирането, са добре регулирани. В България извозването често е нередовно, а някои населени места имат затруднения с организирането на ефективна система за управление на отпадъците. Разликите се появяват и в начина, по който се изчисляват таксите за смет – в Германия таксата се базира на количеството генерирани отпадъци, докато в България тя обикновено се определя спрямо квадратурата на имота, което не стимулира разделното събиране.

 Контрол върху домашните любимци и кучешкия данък

 Относно кучешките изпражнения и данъка за домашни любимци в Германия собствениците са задължени да почистват след животните си, а неспазването на това изискване води до глоби. Същевременно всяка община се грижи в паркове и градинки да бъде осигурен достъп до торбички за кучешки изпражнения и кошчета, в които да се събира този отпадък. В България такъв контрол е слаб, въпреки че глобите за непочистени кучешки отпадъци съществуват. В Германия всеки, който отглежда куче в дома си, е задължен да регистрира животното си в общината и да плаща данък за него. Данъкът на куче възлиза между 30 и 700 евро, като важна роля за определянето на данъка играе породата на кучето. За по-опасни породи данъкът е по-висок, а и изискванията са по-строги. Например за определени породи (по-опасни породи) е задължително кучешко училище, което се заплаща, и след като го изкара, се издава диплома за успешно преминато обучение. С този документ може да се регистрира кучето (това, пак казвам, е за определени породи кучета). Глобата за нерегистрирано животно достига до 10 000 евро. Данъкът върху кучетата в Германия се използва за поддръжка на парковете и градската хигиена, докато в България събирането му не е достатъчно ефективно.

 Заплащане на работниците в сметосъбирането

 Разликите в заплащането на работниците в сметосъбиращите фирми също са значителни – в Германия заплатите са високи и осигуряват добри условия на труд, докато в България ниските доходи в сектора водят до недостиг на работна ръка. По отношение на сметищата за строителни и други отпадъци Германия има изградена мрежа от центрове за събиране и рециклиране на специални отпадъци, докато в България подобни центрове са по-малко, което често води до нерегламентирано изхвърляне.

 Какво може да се подобри?

 За да предотвратим незаконните сметища и да подобрим управлението на отпадъците, е необходимо да засилим контрола и санкциите за замърсяващите, да инвестираме в повече информационни кампании и образователни програми и да създадем стимули за гражданите, които спазват правилата. Изграждането на повече рециклиращи центрове и модерни депа за отпадъци също е от ключово значение.

 Чистата околна среда зависи от отговорността на всеки от нас. Ако всички спазваме правилата, участваме в разделното събиране и възпитаваме бъдещите поколения в екологична култура, можем да превърнем България в по-чиста и приятна за живот страна. Информираността и активното гражданско участие са ключът към устойчивото управление на отпадъците и към по-добрата околна среда, осигуряваща бъдеще за всички.