Общо са извършени изследвания в 20 населени места, като са анализирани 29 проби от централно водоснабдени системи.
Негодна за питейни нужди вода е установена в редица населени места във Варненска област през периода 1–31 май 2026 г., показват данни от мониторинга на РЗИ – Варна.
Общо са извършени изследвания в 20 населени места, като са анализирани 29 проби от централно водоснабдени системи. При част от тях са отчетени стойности, които не отговарят на изискванията на Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, като в някои случаи водата е определена като негодна за пиене.
В с. Стефан Караджа са отчетени силно завишени микробиологични показатели – колиформи и ешерихия коли по 66 КОЕ/100 мл, както и ентерококи – 31 КОЕ/100 мл, което прави водата негодна за питейни нужди.
В с. Добри дол е установено микробно число при 22°C от 156 КОЕ/мл, също над допустимите норми. В с. Аврен са отчетени 208 КОЕ/мл микробно число и повишени нитрати – 76,8 мг/л, което надвишава допустимата граница за безопасност.
Негодна за пиене вода е установена и във ведомствения водоизточник „Пристанище Варна-запад“ в гр. Девня, където са отчетени колиформи – 7 КОЕ/100 мл, както и във водоизточник кариера „Сини вир“ в с. Цонево, където са измерени над 300 КОЕ/мл микробно число, колиформи – 7 КОЕ/100 мл, ешерихия коли – 7 КОЕ/100 мл и ентерококи – 37 КОЕ/100 мл.
При местен водоизточник в с. Горен близнак е отчетено съдържание на нитрати над 100 мг/л и колиформи – 48 КОЕ/100 мл, като водата е категорично определена като негодна за пиене.
От РЗИ – Варна, посочват, че са издадени предписания до ВиК оператори и водоснабдителни дружества за засилване на дезинфекцията и учестен мониторинг в засегнатите райони. В някои обекти са предприети допълнителни мерки от операторите.
На този фон възникват въпросите:
Има ли връзка между установените случаи на негодна за пиене вода и над хилядата установени и документирани незаконни сметища във Варненска област?
Извършвани ли са оценки на въздействието на инфилтрата от незаконните сметища върху подпочвените води, кладенците и вододайните зони?
Изследвана ли е връзката между подобни практики и установените микробиологични и химични замърсявания на водоизточниците?
Доколко липсата на канализация в някои населени места влияе върху качеството на водата?
Колко често отпадъчни води от домакинства се заустват в дъждовната канализация или директно в реки, дерета и природата?
Осигуряването на чиста и безопасна питейна вода е основно задължение на институциите, а прозрачността по тези въпроси е необходима предпоставка за възстановяване на доверието към тях.
Споделете с приятелите си
Коментари