През 2023 г. проф. Дарън Хик, преподавател по философия във Furman University в САЩ, попада на нещо необичайно. Получава курсова работа от студент – добре написана, стилно оформена, с аргументи, които звучат уверено и мъдро. Проблемът е, че текстът рязко се различава от всичко, което студентът е показвал до този момент. Проф. Хик прави нещо съвсем логично – разговаря със студента и го моли да обясни аргументите си. Не да ги защити блестящо, просто да каже как е стигнал до тях. Оказва се, че студентът не може.
По-късно преподавателят публично описва случая като симптом на нов проблем в образованието – не толкова като измама, защото всяка студентска разработка трябва да е базирана на информация, която съществува в научното пространство, колкото до липса на мисловен процес зад текста. Както той отбелязва, проблемът не е в това, че ИИ може да пише, а че човекът може да предаде чужд текст, без да разбира смисъла му.
Това не е изолиран случай. Подобни истории започват да се появяват в университети и училища по целия свят, вече може да се потвърди и от учители в България, които редовно получават писмени работи, изготвени с ИИ.
И тук възниква по-големият въпрос: Какво се случва с мисленето, когато получим отговор, без да сме извървели пътя до него?

Изкуственият интелект навлиза в ежедневието ни тихо, удобно и почти незабележимо – в телефона, в училище, в работата, в начина, по който вземаме решения. Именно тази „незабележимост“ обаче е причината за притеснение. С други думи, притеснението не трябва да идва от страха, че ИИ ще замести човека, а от промяната в човешкото мислене, която той предизвиква. 
Един прост, но изключително показателен пример е обучението по математика. Когато децата започнат да учат математика, никой не им дава калкулатор в първи клас. Причината не е, че калкулаторът е вреден, а че детето първо трябва да разбере какво е число, какво означава събиране и изваждане, как работи логиката зад самите математически действия. Едва след като тези умения се усвоят, калкулаторът се появява като помощно средство, което улеснява простите операции, за да може умът да се фокусира върху по-сложни задачи. Ако обърнем този процес – ако дадем калкулатор още в началото, детето ще получава верни резултати, без да разбира как са получени. Това е имитация на знание и илюзия за компетентност, че разбираш дадена тема само защото можеш да дадеш верен отговор.
Философите още от древността споделят, че мисленето не е автоматичен процес, а навик, който се изгражда. Критичното мислене възниква чрез грешки, съмнения, сблъсък с  диаметрални позиции. ИИ елиминира точно тези „неудобни“ моменти. Прост пример от ежедневието: когато човек търси информация сам, той често чете различни източници, среща противоречиви мнения, започва да се пита кое е вярно. Когато получи един обобщен отговор от ИИ, този процес изчезва. Остава готов извод, но без интелектуално пътуване до него. Образованието трябва да е точно този защитен механизъм, който да възпитава на критично мислене и да постави границата, в която можем да ползваме ИИ. С други думи, проблемът не е самият ИИ, а моментът, в който го въвеждаме. Ако човек няма базови знания за логика, аргументация и причинно-следствени връзки, не е свикнал да мисли абстрактно, той няма как да използва ИИ критично, а ще го приема като авторитет.  
У нас с липсата на адекватни реформи в образователната система този риск е още по-сериозен. При ниската функционална грамотност на учениците и липсата на философско и аналитично обучение, ИИ не „наваксва“ пропуските, а ги маскира. Ученици могат да предават отлични работи, без да са развили собствено мислене.
В световен мащаб учените все по-често изразяват притеснение, че ИИ променя начина, по който се учи, и създава зависимост от външен интелект. Наблюдава се тенденция младите хора да търсят отговори, а не обяснения. Това е фундаментална промяна в мисловния модел. Да, ИИ е необходим и изключително полезен, но трябва да се въведе точен образователен алгоритъм на неговото въвеждане и използване в ежедневието на хората.

Изкуственият интелект не трябва да бъде първата крачка, а последната. Не основата, а надстройката. Ако дадем мощен инструмент на човек, който не знае как работи мисленето, рискуваме да изгубим не знанията, а самия навик да мислим.
Най-важният въпрос не е колко интелигентни ще стават машините, а колко интелигентни ще останем ние.

 
Венелин Киров