Колко партии са нужни, за да се прикрие един незаконен град? Съдейки по случващото се във Варна, почти всички.

Докато обществото гледа поредните пресконференции, морални пози и телевизионни интервюта, зад кулисите изниква все по-грозна картина: ПП-ДБ, ГЕРБ, „Възраждане“, БСП, ДПС и удобни медийни бухалки може би не са били чак такива врагове, когато става дума за имоти, влияние и контрол върху апетитни терени.
Особено комична е ролята на ПП-ДБ. Днес те се правят на шокирани и изненадани от незаконния град край Варна, сякаш са научили за него вчера от фейсбук. Само че през последните години техни активисти и представители участваха в инициативи по „облагородяване“ и почистване именно на подобни терени. Снимки, акции, усмивки, публичност. Тогава нямаше проблем. Днес изведнъж никой нищо не знае.

Ако един терен е незаконен, въпросът е защо политици са го легитимирали с присъствието си. А ако не е незаконен, защо сега всички бягат от темата?

Още по-интересно става около Ибрахим Амура, който е свързван със скандали около придобиване на стратегически обект за България – бомбоубежище. Вместо категорична позиция, обществото наблюдава как представители на „Възраждане“ и ГЕРБ реално застават в негова защита. Патриоти, евроатлантици, антисистемни – оказва се, че когато става дума за влияние и интереси, идеологиите изчезват със скоростта на предизборно обещание.
А случаят с къмпинг „Мечта“ в община Аврен? Там вече миризмата не е на море, а на схема. Документи и твърдения сочат към незаконно придобиване чрез фирма, свързвана с Даниел Славов – Дънката. И тук идва големият въпрос: колко институции са си затваряли очите, за да се стигне дотук?

Но картината става още по-мрачна.

Варненски предприемачи разказват за рекет, натиск и изнудване от бивш депутат на БСП. Говори се за заплахи, включително срещу жени. Ако дори част от това е вярно, значи Варна не се управлява само от партии, а от мрежа за политико-икономически натиск, в която страхът е валута.
И докато всичко това се случва, определени медии удобно избират кого да атакуват и кого да пазят. „Капитал“ години наред изгражда образа на морален съдник на българския бизнес, но критиците все по-често питат: защо едни схеми получават челни заглавия, а други потъват в тишина? Случайност или внимателно подбран медиен чадър?

Тук идва и най-важният въпрос.

Ако новата власт в лицето на „Прогресивна България“ започне реално да разследва всички сигнали за незаконно строителство, съмнителни сделки и политически зависимости във Варна, няма ли да се окаже, че досега ПП-ДБ, ГЕРБ, „Възраждане“, БСП и ДПС, с удобната подкрепа на определени медии, всъщност са пазили една и съща система?
Защото истинският тест за новата власт няма да е в гръмките обещания, а в имената, които ще посмее да засегне.

Ще има ли проверки?

Ще има ли обвинения?

Ще има ли арести?

Или всичко ще приключи с поредната комисия, няколко интервюта и удобно забравяне?
Варна вече не е просто морска столица. Варна започва да изглежда като лаборатория на българския политически модел. Модел, в който уж враждуващи партии може би работят заедно, когато трябва да се пазят схеми, имоти и зависимости.
И ако „Прогресивна България“ иска да се разграничи от всички преди нея, ще трябва да направи нещо, което досега никой не посмя. Да покаже последствия. Не лозунги. Не PR. А реални удари срещу хора с влияние.

Тогава ще стане ясно дали страната има нова власт. Или просто нови говорители на старата система.