– Г-н Стоименов, поканих Ви да направим това интервю по повод Деня на хляба, който се отбелязва на 16 октомври. Вие сте един от големите зърнопроизводители и най-големият зеленчукопроизводител в България. Все още ли 50% от Вашия бизнес е изнесен в Гърция, или процентите вече са повече?

– Да, така е. Все още е така.

– Споделихте с нас в предишното ни интервю, че сте спечелили I място за качествено брашно в Гърция. Това е голямо постижение.

– Какво е нужно за производството на качествен хляб? Тук всеки ще каже по една рецепта, но по-важно е качеството на продуктите за хляба.

– Нужно е хубаво брашно, хубава пшеница. Хубавият хляб започва от полето.

На първо място е генетиката, след това е почвата и след това присъствието на фермера на полето – трябва ли да се пръска, да се наторява, да се наблюдават всички тези неща. Ние имаме всичко това. В нашите институти в Генерал Тошево, в Садово има много качествена генетика на зърното.

Качеството на хляба се влоши „благодарение“ на ЕС, който вкара мултинационалните компании, а те от своя страна пък наложиха своята генетика на зърното. България е определена за производството на фуражна пшеница, която се изнася основно за Испания, където се отглеждат прасета.

Ако България произвеждаше качествена пшеница, производителят щеше да получава 30% по-малко добив. Това са основните причини у нас да не се отглежда пшеница с добри хлебопекарни качества.

– Имаме ли в България необходимите условия за съхранение на пшеница?

– Имаме и условията, всичко имаме. Но в момента тенденциите в България са да се добавя изкуствен глутен на хляба, за да му се докарат някакви качества. Нужно е да се върнат и да се спазват стандартите за производство на хляб, а именно да се ползват само брашно, сол и мая. Глутенът, естественият глутен, трябва да е до 26–27%. За това е необходимо да се смесят 5–6 вида пшеница, с един сорт няма да стане.

В Гърция се смесват 5, 6, 7 вида пшеница, това отива в цистерни, където се смесват още 7–8 вида брашна. Не се ползват набухватели и изкуствен глутен.

В България това никой не го следи. Краде се и от грамажа на хляба у нас. Какво е нужно за производството на един хубав хляб?

Цената в момента е 330 лв./т пшеница, 500–550 лв./брашно.

За един хляб са необходими:

250–300 г брашно

мая и сол – 10 ст.

производствени разходи – 20 ст.

транспорт – 10 ст.

30% печалба и един хляб излиза около 60–70 ст.

Най-уязвимата част от населението са децата и пенсионерите, а те са най-ощетени от некачествен хляб.

– Държавата подпомага ли родните производители? Как е в Гърция?

– В Гърция всичко е урегулирано. Държавата само помага на производителите.

Малките фурни, сладкарници и ресторанти са семеен бизнес. Не може един завод да „бълва“ 200 000 хляба и той да е качествен.
Освен това на децата още от малки трябва да им се показва какво е кравеферма, къде се отглежда пшеница, къде се отглеждат кокошки и т.н.
Ние през лятото организирахме агросеминар за младежи, завършили средно образование. Показахме им поле с пшеница, със зеленчуци, базите, в които се съхранява зърно. Участваха над 100 млади хора и вдъхновихме мнозина от тях да учат за агрономи или да започнат да се занимават със земеделие.

Средствата по ПВУ, вместо да се раздават „на калпак“, може да се дадат на хора, които искат да произвеждат зеленчуци или да гледат животни, и т.н.

– Много хора се интересуват как могат да си набавят от Вашето качествено брашно. Какво бихте им казали?

– Ще организираме снабдяване с това брашно в магазин „Зелас“ в Неофит Рилски.

– И отбелязвайки Деня на хляба, какво бихте пожелали на всички хора, занимаващи се с тази благородна професия хлебар, а и на нашите читатели?

– Бих им пожелал да си върнем старите сортове и да можем да си произвеждаме онзи хубав хляб, който ни липсва на всички.

Да си възстановим старите фурни по селата и градовете, които бяха на дърва, защото горивата – газ, дизел – поскъпват все повече.

И като си произведем качествена пшеница и брашно, ще ядем и качествен хляб. Ние имаме всички необходими ресурси за това!