С редакцията ни се свърза Донка Мачева, която е изгубила надежда за справедливост и изход от абсурдната ситуация около нея.

Трудова злополука сериозно поврежда и уврежда здравето на Донка Мачева. След две тежки операции на крака, много банки прелята кръв и серозни финансови разходи покрай лечението, съвземайки се от преживяното, пострадалата повежда съдебна битка в търсене на справедливост. Печели първото дело срещу своя работодател тогава Явор Бориславов Гатев, свързан с над 15 фирми. Резултат няма, не се изплаща никакво обезщетение на нашата читателка. Следва второ дело – жената печели и него… Отново нищо. Печели и трето дело, като преди това въпросният работодател се свързва с нея, за да я убеди да вземе 2500 лв. и да се откаже от заведените дела. След спечелването и на третото дело Явор Гатев е даден на частен съдебен изпълнител, но и това не помага на Донка Мачева да получи дължимата ѝ сума.

Как за обикновения човек ЧСИ-тата „работят“ и събират в пъти над дължимото, а в този случай, когато всичко е доказано многократно със свидетели, с експертизи и документи, нищо не се случва?! Жената страда и физически, и емоционално. Обидена е от несправедливостта, която я застига. По наша информация въпросният Явор Гатев работи и в момента, има доход, а излиза, че няма как да изплати обезщетението на пострадалата.

Задаваме въпроса: Защо на всички инстанции делата са спечелени и ЧСИ не успява да събере дължимото от виновника?

НОИ знаят за случая, дори пострадалата сподели с нас, че служител на Института я придружил до банката, за да се увери, че болничните ѝ са изплатени. Дотам ли стигна нашето правосъдие? Дотам ли стига безочието на един бизнесмен с много фирми и активи, че да принуждава жената да унищожи документите по делото и да приеме 2500 лв. от него?
За „дребните“ извършители има наказания, тогава ЧСИ-тата се задействат и тормозят хората, а за уж големия фирмаджия – НИЩО! Законите не важат!
Пострадалата е принудена с последни сили да заведе дело и в София, с друг адвокат, защото тук, във Варна, е изгубила доверие в системата.
Историята на Донка Мачева не е просто лична драма, а болезнен пример за това как човек може да остане сам срещу система, която на хартия отсъжда справедливо, но на практика не защитава пострадалите. Акцентът в случая не е толкова върху конкретния казус, а върху обществено значим проблем, който в даден момент може да засегне всеки един от нас. Когато три спечелени дела не водят до реално обезщетение, имаме право да питаме къде се къса нишката между закона и неговото прилагане. Защото правосъдието е и изпълнената присъда, и усещането, че честният човек не е изоставен, иначе чувството за безнаказаност ще продължава да трови обществото.

А ние продължаваме да следим сагата с Донка Мачева и да отразяваме развитието на случая.