Управлението на Българското Черноморие, съмнителните имотни сделки и възможните зависимости между бизнесмени и представители на службите за сигурност отново попаднаха в центъра на общественото внимание. Повод стана участието на кандидата за президент на партия „Величие“ Ивелин Михайлов в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви на 13 октомври.

На фона на последните атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море Михайлов постави въпроса кой контролира стратегическите крайбрежни територии на България и дали частни икономически интереси не създават рискове за националната сигурност.
Според изложените от него твърдения варненският бизнесмен Даниел Славов, известен като Дънката, е свързан със схема за промяна на предназначението на крайбрежни имоти. Михайлов заявява, че чрез кадастрални и административни процедури терени в крайбрежната зона са преобразувани първоначално в земеделски земи, а впоследствие в урегулирани парцели, позволяващи застрояване.
Лидерът на „Величие“ поставя въпроса дали подобни действия не засягат отбранителните способности на страната, тъй като крайбрежните територии имат значение не само за туризма и строителството, но и за сигурността на България.
В изявленията си Михайлов отправя тежки обвинения и към бившия ръководител на ДАНС – Варна, Кирил Димов. Според него между Димов и Даниел Славов съществуват близки отношения, като двамата действали в общ интерес, събирали информация и участвали в действия за установяване на контрол върху бизнеси. Това са твърдения на Михайлов, които изискват независима институционална проверка.

„Красива Варна“ отдавна разследва крайбрежните имоти, свързвани с Дънката

В поредица от журналистически разследвания „Красива Варна“ публикува документи, информация и сигнали за спорни имотни сделки и строителство в едни от най-привлекателните крайбрежни територии на Варна и областта.
Един от най-фрапиращите случаи е мащабният хотелски строеж в близост до курортния комплекс „Ривиера“ и Златни пясъци, свързван с Даниел Славов. „Красива Варна“ публикува информация за строителство върху терен от около 7 декара, както и за съседни 17 декара крайбрежна територия, чийто статут и начин на придобиване пораждат сериозни съмнения.
В разследванията се поставя въпросът как е допуснато изграждането на толкова мащабен обект при оспорвана законност на строителните документи и защо компетентните институции не са предприели достатъчно видими действия.

80 декара край Галата – ще бъде ли ограничен достъпът на гражданите до морето?

Друго разследване на „Красива Варна“ установи по имотни данни, че пет съседни парцела с обща площ приблизително 80 декара в района на стария и новия фар в кв. „Галата“ са собственост на дружество, свързано с Даниел Славов.
Терените обхващат крайбрежни склонове и панорамни точки, а части от традиционните подходи към плажа и бившия ресторант „Романтика“ попадат в границите на частните имоти.
Остават въпросите как са придобити тези земи, какви инвестиционни намерения съществуват и ще бъде ли гарантиран общественият достъп до морето. Особено важно е и състоянието на свлачищните терени в района.

Къмпинг „Мечта“ в община Аврен – кой придоби държавната земя?

„Красива Варна“ разследва и случая с къмпинг „Мечта“ в района на Камчия, община Аврен. Става дума за приблизително 90,5 декара територия, за която са публикувани данни и сигнали относно държавна горска собственост и съмнения за неправомерното ѝ преминаване под частен контрол.
В журналистическите материали се разглеждат фирмени и имотни връзки с Даниел Славов, като са поставени въпроси за законността на придобиването и действията на държавните органи. По случая са изпращани сигнали до институциите, които мълчат, бавят или отлагат своите проверки и производства.

Къде са ДАНС, прокуратурата и строителният контрол?

Трите случая са обединени от един общ въпрос: как е възможно толкова големи и стратегически разположени крайбрежни територии да бъдат обект на сериозни спорове за собственост и законност, без обществото да получава ясни отговори от държавата?
Остава неясно и дали има институционален чадър над спорните имотни сделки и кой е разрешавал промените в предназначението на земите. Както и дали са проверявани всички строителни документи и защо по част от публично оповестените сигнали липсват ясни резултати.
Последните атаки срещу търговски кораби в Черно море показват, че сигурността на региона не е абстрактна тема. Към 6 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че произходът на атакувалите дронове не може да бъде категорично установен без допълнителни доказателства.

„Красива Варна“ ще продължи да настоява за отговори. Тук не питаме само кой притежава хотел, къмпинг или десетки декари край морето. Питаме дали законите се прилагат еднакво за всички и дали държавните институции защитават обществения интерес, или допускат стратегически територии да се превръщат в обект на непрозрачни частни интереси. Защото Българското Черноморие не е частна собственост на приближени до властта бизнес кръгове, а национално богатство, което държавата е длъжна да защитава.