Нови близо 14 декара край морето, обединени в два големи поземлени имота, повдигат сериозни въпроси за бъдещето на крайбрежието между Златни пясъци и Кабакум. Ще се появят ли поредните мащабни комплекси, свързвани с бизнесмена Даниел Славов – Дънката? И ако това се случи, кой ще гарантира, че законът ще бъде спазен?
„Красива Варна“ продължава своето разследване за имотите по Черноморското крайбрежие, промените в кадастъра и строителните интереси в едни от най-привлекателните райони на Варна.
Както вече показахме, през юни 2025 г. в района между Златни пясъци и Кабакум се виждат множество по-малки поземлени имоти, а към октомври 2026 г. част от тях вече са обединени в два големи имота с идентификатори 10135.2573.420 и 10135.2573.421, съответно с площ от 7288 кв. м и 6511 кв. м, или общо 13 799 кв. м.

Но най-интересното в случая не е само обединяването на парцелите.

В кадастралната система за разглежданата територия се появява и ограничение № 315333/815426, обозначено като охранителна зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Това е зона, за която законодателят е предвидил специални ограничения с цел защита на крайбрежието. При приложимост на общите правила на чл. 10 от закона плътността на застрояване не трябва да надвишава 20%, коефициентът на интензивност е до 0,5, а височината на сградите – до 7,5 метра.
В същото време в кадастралните данни за новообособените имоти е записан начин на трайно ползване „Ниско застрояване (до 10 м)“.
Как ще бъде разрешено това разминаване? Кой ще провери действителния обхват на охранителната зона? Какви инвестиционни намерения съществуват за терените и предвиждат ли те строителство, което законът допуска?

„Ла Мер“ и „Саут Бей“ – какви уроци научи Варна?

Варненци вече познават последиците от мащабното строителство по крайбрежието. Комплексите „Ла Мер“ и „Саут Бей“ са примери, които поставят въпроса докъде може да стигне урбанизацията непосредствено до морето.
Особено сериозни са въпросите около „Ла Мер“, чието строителство и съответствие с ограниченията за крайбрежните територии заслужават пълна документална проверка. На какво основание е било разрешено застрояването? Какви устройствени показатели са били приложени? Спазени ли са всички изисквания на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и съществували ли са специални разрешения или заварени права?
Сходни въпроси възникват и при „Саут Бей“ в „Аспарухово“. Как са били определени допустимите параметри на строителството в непосредствена близост до морето? Какво са показали проверките на компетентните органи и как е гарантиран общественият интерес?
Тези въпроси не бива да остават без отговор, независимо кой е инвеститорът и кога са издадени строителните документи.

Защо изобщо се допуска крайбрежието да се променя толкова мащабно, преди обществото да разбере какво точно е разрешено и какво предстои да бъде построено?

Какво да очакваме от Дънката?

След публикациите ни за хотела край „Ривиера“, имотите в „Галата“, къмпинг „Мечта“ и строителството на мястото на бившия Дом „Младост“ отново задаваме въпросите, които би трябвало да интересуват всеки варненец.
Какви са действителните инвестиционни намерения на Даниел Славов – Дънката и свързаните с него дружества за имотите край Кабакум? Предвижда ли се изграждане на нов жилищен или хотелски комплекс? Ще се появят ли големи сгради непосредствено до морския бряг? Има ли вече подготвени проекти, съгласувания или процедури за промяна на устройствени планове?
И най-важното – ще бъдат ли спазени специалните ограничения за крайбрежието, или отново ще станем свидетели на опити за максимално застрояване на ценна крайморска територия?
Въпросите са напълно основателни, защото веднъж изградени, бетонните комплекси променят крайбрежната среда за десетилетия напред.
Какво ще направят институциите – ще проверяват преди строителството или след него?
От Община Варна, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и ДНСК очакваме конкретни отговори, подкрепени с документи.
Кой е одобрил измененията на кадастралната карта? Какъв е действащият подробен устройствен план? Попадат ли двата имота изцяло или частично в охранителна зона „А“? Има ли издадени визи за проектиране и разрешения за строеж? Какви са разрешените височина, плътност и разгъната застроена площ?
Ще извършат ли институциите превантивна проверка, преди на мястото да започнат евентуални строителни дейности, или ще изчакат да се появят готови сгради?
Ако се установи нарушение, ще последват ли реални административни действия, независимо от икономическото влияние на собствениците и инвеститорите?
Варна има нужда не от поредните обещания за контрол, а от публичност, ясни документи и еднакво прилагане на закона.

А какво ще направят гражданите на Варна?

Това може би е най-важният въпрос.

Ще продължат ли варненци да наблюдават как крайбрежните терени постепенно се застрояват, докато свободните пространства стават все по-малко? Ще поискат ли публично представяне на проектите, достъп до устройствените планове и независими проверки на бъдещото строителство?
Ще има ли гражданска реакция още когато се подготвят инвестиционните намерения, или общественото недоволство отново ще се появи едва когато бетонът вече е излят?
Крайбрежието не е обикновена строителна площадка. То е природен, обществен и икономически ресурс, чието бъдеще засяга всички жители на Варна.
От „Красива Варна“ ще продължим да проследяваме какво се случва с тези имоти, какви документи се издават и какви действия предприемат отговорните институции.
Защото въпросът вече не е само какво ще построи Дънката. Въпросът е дали законът действително определя границите на строителството по Българското Черноморие, или тези граници се оказват различни за различните инвеститори.

И когато след години погледнем към крайбрежието между Кабакум и Златни пясъци, какво ще видим – запазена природа, законно и разумно застрояване или поредната бетонна стена пред морето?