Куфари с пари, комисиони в кутии за обувки, изчезващи тонове зърно, нагласени обществени поръчки и апартаменти срещу услуги. Това не е сценарий за криминален филм, а част от злоупотребите в едно от най-важните държавни предприятия в България по времето на Данаил Папазов. Кои са хората, които според източника са участвали в схемите, и защо толкова години по-късно обществото все още няма отговори? Информацията е наситена с лица и фирми, които ще ви представим в няколко части. Ще бъде интересно!
Държавната служба би трябвало да означава работа в интерес на обществото. Но в България от десетилетия съществува съмнението, че за определени хора тя може да бъде нещо съвсем различно – възможност за натрупване на богатство, създаване на влиятелни бизнес контакти и изграждане на мрежа от зависимости.
Един от въпросите, които заслужават сериозно разследване, е какво се е случвало в „Пристанище Варна“ ЕАД през близо 12-те години, когато негов изпълнителен директор е Данаил Папазов.
От ноември 2001 до юни 2013 г. Папазов управлява държавното предприятие. След това става министър на транспорта, а по-късно името му се появява в мащабни частни бизнес начинания, включително около ТЕЦ „Варна“ и пристанищната инфраструктура в района на Езерово.
Как се преминава от ръководството на държавно предприятие към големия частен бизнес? Каква роля играят натрупаните контакти? И възможно ли е част от богатството и влиянието да са свързани с начина, по който е управлявана държавната собственост?
Наш свидетел описва система, в която товарни операции, договори, обществени поръчки и строителни дейности са могли да се използват за извличане на нерегламентирани облаги.

Иво Прокопиев, „Каолин“ и куфарите с пари

Първата линия води към Иво Прокопиев и компанията „Каолин“, която през разглеждания период е контролирана от свързания с него „Алфа финанс холдинг“.
Тук не говорим за измислена бизнес връзка.
Още през май 2003 г. Пристанище Варна официално съобщава, че на 13-о и 14-о кейово място във Варна-запад се обработват товари на „Каолин“ – Сеново, основно кварцов пясък.
Но какво се е случвало зад тази напълно законна на пръв поглед търговска дейност?
# По свидетелски показания камиони с инертни материали и кварцов пясък били допускани в пристанището в петък, след което престоявали през почивните дни, без да бъдат таксувани по обичайния ред.
Според източника това не било случайна организация на транспортния поток, а практика, която осигурявала финансови предимства на определени превозвачи.
Но най-скандалната част от разказа е друга.
Свидетелят твърди, че шофьори, свързвани с бизнеса на Прокопиев, носели куфари с пари в дома на Данаил Папазов.
Куфари с пари в дома на директор на държавно предприятие?
Ако подобни плащания действително са извършвани, въпросът вече не е за преференциални търговски условия, а за възможна корупция.

## Пет тона от камион – схема с огромен мащаб

Следващата история е още по-тревожна.
Представете си камион, който пристига с 35 тона зърно. На кантара се отчита реалното количество, но според свидетеля в последващите документи се вписват само 30 тона.
Останалите пет тона изчезват от официалната отчетност.

По свидетелските показания разликата била насочвана към прекупвачи, а от продажбите се отделяли комисиони.
Източникът посочва, че за едно денонощие през пристанището можели да преминават между 80 и 100 камиона.
Нека видим какво би означавало това, ако схемата се е прилагала към всички тях:
- 80 камиона по 5 тона – 400 тона дневно.
- 100 камиона по 5 тона – 500 тона дневно.
- За месец от 30 дни – между 12 000 и 15 000 тона.
- За година при непрекъсната дейност – до 182 500 тона.
Стотици тонове дневно. Хиляди тонове месечно. Потенциално огромни суми.
Кой е контролирал кантарите? Кой е подписвал документите? Кои фирми са изкупували суровините? И кой е проверявал дали отчетените количества съответстват на действително натовареното?

## „Автотрейд“ – държавата купува, избрани фирми печелят?

Една от най-познатите възможности за злоупотреби с публични средства са обществените поръчки. Нередности е имало и при доставките на служебни автомобили.
Посочено е името на варненската компания „Автотрейд“.
Обществените поръчки за автомобили били организирани така, че определена фирма да печели, понякога с минимална разлика от около 1000 лева спрямо конкурентите.
Свидетелят твърди също, че след определени доставки до Папазов достигали пари в брой.
Затова питаме: кои фирми са доставяли автомобилите на пристанището между 2001 и 2013 г.? Как са подбирани победителите? Колко участници са се конкурирали? И имало ли е действително повтарящи се минимални ценови разлики?

Следва продължение.