Мащабни енергийни инвестиции, политически натиск, заплахи, съмнения за корупция и намеса на организираната престъпност. Това са част от обвиненията, които Ивелин Михайлов отправя във връзка с изграждането на ветрогенераторни паркове в Североизточна България. Според неговата версия зад конфликта във Ветрино стоят интереси, които надхвърлят границите на страната и водят към политическите и бизнес среди в Сърбия.

Историята поставя редица въпроси: може ли преходът към зелена енергия да се използва като прикритие за корпоративен натиск? Кой печели от големите енергийни проекти и каква е цената, която плащат местните общности? И съществува ли връзка между политическите решения в България, международните инвестиционни компании и събитията в съседна Сърбия?

Началото: инвестиция за 600 милиона евро във Ветрино и Вълчи дол

През 2022 г. компанията „Добротич уинд“ заявява намерение да реализира мащабен проект за изграждане на вятърен парк на територията на общините Ветрино и Вълчи дол. Предвижданата инвестиция е на стойност около 600 милиона евро.
Според изложената от Ивелин Михайлов информация с придвижването на необходимата документация се занимава упълномощеното лице Биляна Петрова, а ръководството на компанията се стреми към възможно най-бързото получаване на разрешителните.
Проектът обаче среща съпротива от местни земеделски производители, предприемачи и жители, които изразяват опасения за бъдещето на земеделските земи, местната икономика и развитието на района.
Михайлов твърди, че тогавашният изпълнителен директор на дружеството Катина Йорданова е отправяла заплахи към противници на инвестицията. Това са обвинения, които изискват независимо потвърждение.

Предложение за икономически облаги и последвали заплахи?

Сред най-активните противници на проекта се оказва Ивелин Михайлов, свързан с изграждането и управлението на културно-туристическия комплекс „Исторически парк“ във Ветрино. По негови твърдения Катина Йорданова провежда лична среща с него, придружена от двама души, които той определя като представители на криминалните среди.
Според разказа му на срещата са предложени икономически облаги в замяна на прекратяване на съпротивата срещу ветропарка. Михайлов заявява, че е отказал предложението. Той свързва последвалите медийни атаки, политически натиск и заплахи с опитите да бъде преодоляна съпротивата срещу инвестицията.
В публичните си изявления Михайлов посочва и медии, които свързва с бизнесмена Иво Прокопиев, като участници в кампания срещу „Исторически парк“.

Битката за Общинския съвет във Ветрино

Според изложената версия след неуспеха на преките преговори усилията се насочват към местната власт. Михайлов твърди, че е използвана специализирана фирма за проучване на общинските съветници, като част от тях били подложени на натиск или са получили предложения за облаги, за да подкрепят проекта.

Съпротивата на местните жители обаче се превръща в сериозен фактор. Организирани са протести срещу изграждането на ветрогенераторите, включително пред заседание на Общинския съвет, на което се очаква да бъде взето решение, свързано с инвестиционното намерение.
В крайна сметка съветниците не осигуряват необходимата подкрепа за проекта.
Това превръща Ветрино в пример за сблъсък между голям инвестиционен интерес и местна общност, която настоява сама да определя бъдещето на своя район.

Следите водят към CWP и Сърбия

Зад проекта „Добротич уинд“ стои международната енергийна група CWP, с която е свързан бизнесменът Димитър Енчев. Именно тук според Михайлов местният конфликт придобива международни измерения.
Той твърди, че през пролетта на 2023 г. Бойко Борисов е провел среща с него и кмета на Ветрино д-р Димитър Димитров. По думите му на нея Борисов е настоял да бъде подкрепено изграждането на ветропарка, като се е позовал на искане от тогавашния сръбски министър-председател Ана Бърнабич.
Подобен разговор поставя въпроса защо ръководител на правителство на друга държава проявява интерес към конкретен частен инвестиционен проект в българска община.
Михайлов твърди още, че след отказа да бъде подкрепена инвестицията са последвали заплахи от лица, които той свързва с организираната престъпност по Черноморието.

Местните избори и опитите за промяна на властта

Следващият етап от конфликта съвпада с местните избори през 2023 г.
Според Михайлов срещу досегашното управление на община Ветрино е организирана мащабна политическа и информационна кампания, чиято цел е да доведе на власт хора, склонни да подкрепят енергийния проект.
В своите твърдения той свързва тази кампания с интересите на CWP, Димитър Енчев, Иво Прокопиев и Бойко Борисов. Особено внимание се обръща на публичното представяне на противниците на ветропарка като хора с проруски зависимости, които пречат на европейската енергийна политика. Според тази теза противопоставянето на конкретна инвестиция е било превърнато в политически въпрос, а местният икономически интерес е останал на заден план.
Въпреки напрежението досегашното управление запазва позиции след изборите, а политическият проект на Ивелин Михайлов получава местна подкрепа.
Михайлов разглежда този резултат като причина за последващото засилване на натиска срещу него и „Исторически парк“.

Медийна кампания, парламентарна комисия и обвинения в руски зависимости

След местните избори конфликтът излиза извън пределите на община Ветрино.
Дейността на „Исторически парк“ и Ивелин Михайлов се превръща в обект на сериозен медиен интерес, разследвания и публични обвинения. Сред коментиращите темата са Симон Милков, Станислав Цанов и Любомир Жечев.
Михайлов твърди, че част от публикациите и видеоматериалите са елемент от координирана кампания за дискредитирането му. Наличието на подобна координация обаче не може да се приема за установено само въз основа на това твърдение.

Темата достига и до 50-ото Народно събрание, където е създадена временна комисия за проучване на обстоятелствата около „Исторически парк“.

Михайлов оспорва начина, по който е проведена проверката, и заявява, че не му е била предоставена достатъчна възможност да изложи позицията си и да представи документи срещу отправените обвинения.
Сред обсъжданите публично въпроси са финансовата дейност на проекта, предполагаеми злоупотреби и възможни руски зависимости.
Особен политически акцент в неговия разказ е ролята на партия „Възраждане“, която той обвинява в участие в атаките срещу него.
Михайлов поставя въпроса как политическа формация, свързвана с контакти с руската управляваща партия „Единна Русия“, може едновременно да обвинява други политически и обществени фигури в обслужване на руски интереси.

Изборите през 2024 г. и влизането на „Величие“ в парламента

На парламентарните избори през октомври 2024 г. партия „Величие“ остава непосредствено под четирипроцентната бариера за влизане в Народното събрание. Първоначално обявеният резултат предизвиква сериозни съмнения за нарушения при отчитането на гласовете.
Представители на партията публикуват видеоматериали и други данни, които според тях показват изборни нарушения. Впоследствие Конституционният съд установява нарушения, които водят до преизчисляване на изборните резултати и промяна в разпределението на депутатските мандати.

Така през март 2025 г., близо пет месеца след изборите, „Величие“ влиза в 51-вото Народно събрание.
За Михайлов този процес е поредното доказателство, че срещу политическата му формация е имало опити за ограничаване на участието ѝ във властта. Изводът за умишлена, координирана намеса на политическите партии обаче е негово твърдение, което не следва автоматично от съдебното решение.

Антикорупционни проверки и нови обвинения за натиск

След влизането на „Величие“ в парламента се появяват и нови конфликти около Ивелин Михайлов. Той определя действията на антикорупционните органи срещу него като политически мотивирани и ги свързва с продължаващата съпротива срещу проекта за ветрогенератори.
В изложената от него версия присъства и нова среща с Димитър Енчев от CWP.
Според Михайлов Енчев е настоял темата за компанията да не бъде повече публично обсъждана. Твърди също, че последвали промени около собствеността или управлението на проекта, които той свързва с лица от криминалните среди.
Той изразява опасения, че подобни действия могат да бъдат част от подготовка за по-тежък натиск, включително физическа разправа.

Сръбската връзка: Ана Бърнабич и ветропаркът „Чибук 1“

За да обясни предполагаемите международни зависимости, Михайлов насочва вниманието към историята на CWP в Сърбия. Един от големите проекти на компанията в страната е ветропаркът „Чибук 1“, чието развитие започва години преди конфликта във Ветрино.
С дейността на CWP в Сърбия е свързана и Ана Бърнабич, която впоследствие заема постовете министър на държавната администрация и министър-председател на страната, а по-късно става председател на сръбския парламент.
През 2015 г. в Сърбия възниква публичен скандал около твърдения за поискан подкуп в размер на 2 милиона евро във връзка с присъединяване на енергиен проект към електропреносната система. В центъра на обвиненията е Никола Петрович, свързван с управлението на сръбската енергийна инфраструктура и с президента Александър Вучич.
Бърнабич публично отхвърля твърденията за изнудване, свързани с проекта.
Михайлов интерпретира последвалото ѝ политическо издигане като пример за преплитане между корпоративни интереси и държавно управление.
По-важният въпрос е дали конкретните решения на сръбските институции за разрешителни, финансово подпомагане и присъединяване на енергийни мощности са били вземани при равнопоставеност и прозрачност.

България и Сърбия – един и същ модел?

Според тезата на Михайлов събитията във Ветрино не са изолиран случай, а част от по-широк модел на влияние върху политическите решения в балканските държави. В тази версия международни енергийни компании използват политически контакти, институционална подкрепа и медийно влияние, за да реализират проектите си независимо от съпротивата на местното население.
Михайлов посочва Бойко Борисов, Иво Прокопиев и Делян Пеевски като фигури, които според него са обединили интересите си срещу развитието на „Исторически парк“ и политическата дейност на „Величие“.
Той включва в критиките си и ПП-ДБ, както и „Възраждане“, като твърди, че различни политически сили могат да действат в една посока, когато става дума за големи икономически интереси. В подкрепа на тезата си Михайлов многократно заявява, че разполага с доказателства за предоставени милиони на партия „Възраждане“ във връзка с Бойко Борисов.

Когато противниците на инвестиция се превръщат в „руски агенти“

Един от най-съществените въпроси в случая е използването на геополитически аргументи в местни икономически конфликти. Противопоставянето на конкретен ветропарк не означава непременно противопоставяне на възобновяемата енергия или подкрепа за Русия.
Местните общности могат да имат напълно обосновани опасения, свързани с използването на земята, екологичното въздействие, шума, инфраструктурата, стойността на недвижимите имоти и икономическите последици от подобни инвестиции.
Според Михайлов определянето му като защитник на руски енергийни интереси е използвано за оправдаване на натиска срещу него. Неговата теза е, че зад политическото противопоставяне между Русия и Запада могат да се прикриват корпоративни зависимости, които обслужват частни икономически интереси за сметка на местното население.

Зелен преход или корпоративно овладяване?

В своите обвинения срещу CWP Михайлов стига значително по-далеч, като говори за предполагаемо пране на пари, политическа корупция, натиск чрез криминални структури и използване на институциите за защита на корпоративни интереси.
Той разглежда дейността на компанията в няколко държави като част от международна система за влияние върху политическите решения.
Случаят обаче поставя въпроси, които имат значение далеч отвъд конкретната компания и община Ветрино.
Кой определя къде да бъдат изграждани големите енергийни мощности? Каква реална полза получават общините, в които се реализират инвестициите? Как се гарантира, че местните власти вземат решения без политически и икономически натиск? И как държавата защитава гражданите, когато интересите им се сблъскат с тези на международни компании?
Най-същественият въпрос остава дали зеленият преход ще бъде реализиран в интерес на обществото, или ще се превърне в инструмент за концентриране на икономическа и политическа власт.

Историята, започнала от Ветрино и свързвана от Ивелин Михайлов със събития в Сърбия, заслужава задълбочено разследване. Една инвестиция за стотици милиони евро не може да бъде достатъчно основание да се пренебрегнат правата на гражданите, законността и общественият интерес.
Ако отправените обвинения се потвърдят, случаят би разкрил сериозни зависимости между икономически и политически интереси.