Продължаваме с разкритията на злоупотреби и схеми за присвояване на средства и лично облагодетелстване на Данаил Папазов на държавна служба през близо 12-те години като изпълнителен директор в „Пристанище Варна“ ЕАД.
От ноември 2001 до юни 2013 г. Папазов управлява държавното предприятие. След това става министър на транспорта, а по-късно името му се появява в мащабни частни бизнес начинания, включително около ТЕЦ „Варна“ и пристанищната инфраструктура в района на Езерово.
Наш свидетел описва система, в която товарни операции, договори, обществени поръчки и строителни дейности са могли да се използват за извличане на нерегламентирани облаги.
## Един камион, няколко номера и пари в кутии за обувки
Според свидетеля съществувал и друг начин за манипулиране на отчетността.
Един и същ камион е влизал и излизал многократно, като в документите фигурирал под различни регистрационни номера.
Така според източника се създавала привидност за движение на повече товари, отколкото реално били превозени.
А комисионите?
Пари в брой били пренасяни в големи кутии за обувки и доставяни лично в дома на Папазов.
Къде са регистрите за вход и изход? Кой е отговарял за проверката на регистрационните номера? Възможно ли е един товар да е отчитан многократно?
## „Хидрострой“, „Инжстройинженеринг“ и милионите за ремонти
Ремонтите на пристанищната инфраструктура са друга линия, в която свидетелят твърди, че са съществували възможности за нерегламентирано облагодетелстване.
В разказа се появяват имената на Велико Желев и Пламен Стилиянов, съответно във връзка с „Хидрострой“ и „Инжстройинженеринг“.
Тези фирми са участвали в ремонти на магазии, складове, асфалтови настилки и други съоръжения.
Тук съществува конкретна документална следа.
На 19 февруари 2009 г. ДП „Пристанищна инфраструктура“ сключва договор с „Инжстройинженеринг“ за 2 483 537 лева без ДДС за рехабилитация на настилки и вертикална планировка на Варна-запад.
Съществували ли са практики за предварително определяне на изпълнители? Завишавани ли са количества или цени? Кой е приемал работата и контролирал разходите?
Когато става дума за милиони от държавни предприятия, обществото има право да знае не само кой е получил договора, но и какво точно е извършено срещу парите.
## Андриян Атанасов – доверен човек в държавата, партньор в бизнеса
Едно от най-интересните имена в разказа е Андриян Атанасов.
Свидетелят го определя като особено близък и доверен човек на Папазов и твърди, че имал роля във финансовите отношения около пристанището. Той е бил човекът муле – участвал е в логистиката и усвояването на плащаните комисиони за злоупотреби.
Атанасов е заемал длъжността финансов директор на „Пристанище Варна“ ЕАД. Официален протокол от 2014 г. го посочва като председател на комисия по обществена поръчка.
През 2015 г. той се появява в листата на политическата формация „Живот за Варна“, с която Папазов се кандидатира за кмет.
През 2024 г. двамата вече фигурират и в управлението на „Сигда кънстракшън“, дружество, в което Папазов притежава преобладаващия дял от капитала.
От държавното предприятие, през политиката, до общото корпоративно управление – тази последователност заслужава внимание.
## „Елит Хоум“, апартаменти и въпросът за съдебната протекция
Още една линия от свидетелския разказ води към строителния бизнес.
По свидетелските показания Данаил Папазов е получавал облаги под формата на недвижими имоти във връзка със строителни дейности. Посочено е името на компанията „Елит Хоум“, собственост на Димитър Георгиев Маринов.
Но историята съдържа и друга връзка.
Публични медийни публикации посочват Димитър Маринов като брат на съдия Марин Маринов, дългогодишен председател на Окръжния съд във Варна, а от декември 2024 г. – председател на Апелативния съд – Варна.
Свидетелят твърди, че тази семейна връзка е можела да осигурява протекция.
Придобивал ли е Папазов имоти от дружества на Димитър Маринов? На какви цени? В кои периоди? Съвпадат ли евентуални сделки с изпълнението на държавни строителни договори?
Имало ли е съдебни производства с участието на свързани лица, по които възникват въпроси за конфликт на интереси?
## Дънката – кой е контролирал вноса във Варна-запад?
Сред имената, посочени от свидетеля, е и Даниел Славов, известен като Дънката.
Славов е посещавал редовно Пристанище Варна-запад, за да следи определени вносни товари – контрабандни операции.
Кой е осъществявал вноса? Кои фирми са били получатели? Какви товари са преминавали? Имало ли е митнически проверки и установени нарушения?
## „Папас ойл“ и магазия 6
По свидетелски показания на човек, запознат непосредствено с дейността на Пристанище Варна, фирма „Папас ойл“ е използвала в продължение на около 10 последователни години магазия №6 – складово съоръжение със значителен капацитет от приблизително 45 000 тона.
Според свидетеля обаче официално отчетени плащания за ползването на складовата база е имало само за петгодишен период. Това поражда сериозни въпроси относно условията, при които дружеството е използвало пристанищната инфраструктура през останалите години, както и дали са били начислявани и събирани всички дължими суми.
Ако тези твърдения бъдат потвърдени с документи, случаят би могъл да разкрие значителни финансови пропуски в управлението на държавното пристанище и евентуално облагодетелстване на частно дружество за сметка на публичния интерес.
Кой е разрешил използването на магазия №6, за какъв период са били сключени договорите, какви суми са постъпили в „Пристанище Варна“ ЕАД и кой е контролирал изпълнението им?
## Как се раждат икономическите властелини на прехода?
Историята на Данаил Папазов е повод да се зададе един много по-голям въпрос.
Възможно ли е в България държавните предприятия да са служили не само за управление на обществен ресурс, а и като места за създаване на частни икономически мрежи?
В продължение на близо 12 години Папазов ръководи едно от стратегическите предприятия на страната.
През това време през пристанището преминават огромни количества стоки, сключват се договори, възлагат се ремонти, купува се техника и се изграждат отношения с влиятелни представители на частния бизнес.
След напускането на държавната служба Папазов продължава развитието си в частния сектор.
Това е законен професионален път, стига зад него да не стоят нерегламентирани облаги.
Но свидетелският разказ, с който разполага „Красива Варна“, повдига съмнения, които не могат да бъдат подминати само защото се отнасят до събития отпреди повече от десетилетие.
Кой е печелил от товарите? Кой е печелил от ремонтите? Кой е получавал преференции? И имало ли е хора, които са превръщали държавното предприятие в инструмент за лично облагодетелстване?
Става дума за възможни нарушения, които засягат държавни активи, публични средства и контрола върху стратегическа инфраструктура.
Тогава възниква неизбежният въпрос: как са функционирали вътрешният контрол, одитите и надзорът върху държавното предприятие?
Извършвани ли са проверки? Откривани ли са нарушения? Подавани ли са сигнали и какво е последвало?
Една държава, която претендира, че защитава обществения интерес, трябва да може да отговори как са управлявани нейните предприятия и дали някой се е възползвал незаконно от властта си.
Защото най-голямата опасност не е просто някой да забогатее след държавна служба.
Най-голямата опасност е държавната служба да се превърне в път към частно богатство чрез злоупотреби, кражби и натиск. Така се създава олигарх.
Разследването на „Красива Варна“ във връзка с Данаил Папазов продължава.
Споделете с приятелите си
Коментари