Вече два месеца петима души, четирима варненци и един софиянец, стоят зад решетките, откъснати от семействата и близките си, без съдът дори да има възможност да се произнесе отново по мерките им за неотклонение. Причината не е липса на искане или правна процедура, а институционално бездействие, което все по-ясно изглежда като умишлено блокиране на правосъдието.
За да бъде разгледана мярката за неотклонение на задържаните по делото, свързвано с Ивелин Михайлов, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е длъжна да изпрати материалите по случая на прокуратурата. Това обаче не се случва. Въпреки че държавното обвинение вече два пъти официално е поискало документите, КПК отказва да ги предостави, без да даде публично обяснение.
Така на практика се блокира единствената възможност съдът да упражни контрол върху продължаващия арест. Задържаните остават зад решетките не по силата на съдебно решение, а заради административен произвол.
Докато институциите си прехвърлят отговорността, реалните последици се понасят от хора от плът и кръв. Арестуваните вече два месеца не са виждали децата си у дома, не са до близките си и живеят зад решетките, без яснота кога ще им бъде дадено правото на ново съдебно разглеждане.
Според техни поддръжници случаят е пример за политическа репресия. Те твърдят, че задържането е „по поръчка“, а шумът около разследването е бил създаден целенасочено, за да се оправдаят тежките мерки. В публичното пространство се посочват и конкретни политически имена като отговорни за натиска върху институциите – обвинения, които към момента не са получили отговор.
Вместо справедлив процес и навременен съдебен контрол, задържаните получават мълчание. Вместо да се внесе яснота, има протакане. А вместо правосъдие – два месеца зад решетките за хора, които по закон са невинни до доказване на противното.

Случаят поставя остро въпроса: кога бездействието на една институция се превръща във форма на наказание и кой ще понесе отговорност за времето, отнето от живота на тези хора и от семействата им.