Повече от година и половина граждани подават сигнали за разрушено и компрометирано бомбоубежище във Варна, свързано с името на Ибрахим Амура. По случая в момента се води и съдебно дело за вероятното му незаконно придобиване. Въпреки продължителните сигнали и сериозността на темата, до този момент няма видими последствия или реални действия за възстановяване и гарантиране на безопасността на обекта.
На този фон областният управител на Варна Атанас Михов изиска информация за броя и състоянието на скривалищата и противорадиационните укрития в областта. Поводът за исканата справка е ескалацията на напрежението в Близкия изток и събитията от последните дни.
С писмо до Областната дирекция на МВР – Варна, Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, и до кметовете на общините в областта, той изисква данни за наличните колективни средства за защита, изградени в сутерените на жилищни, промишлени и обществени сгради.

Темата за бомбоубежищата не е нова. Още през 2022 г. беше публикуван списък на укритията в областта, според който шест обекта са в добро или задоволително състояние и могат да бъдат приведени в готовност в рамките на около седмица с минимални средства.
Но реалността показва друг проблем – липсата на превенция.
Как е възможно повече от година и половина да се подават сигнали за разрушено бомбоубежище, по което вече има съдебно дело, а институциите да реагират едва когато международната обстановка се изостри?
Защо в България толкова често действията се случват в последния момент – при криза, напрежение или спешност?
И още по-важният въпрос – защо не се създават условия за управление, което действа предварително и превантивно? Управление, което поддържа стратегическата инфраструктура, развива обекти и региони и гарантира сигурността на хората не само в извънредни ситуации, а постоянно.

Сигурността на гражданите не трябва да бъде тема, която се активира само при международна криза. Тя трябва да бъде постоянен приоритет.