Чуждестранни журналисти и наблюдатели, дошли да контролират и отразяват изборите в България, не виждат просто урни и бюлетини. Те виждат система. В Суворово – изоставени кубове с химически отпадъци. За опасността от тях са подавани сигнали, но действия липсват. Във Ветрино – незаконни сметища и натиск върху бизнеси. Това не са изолирани случаи, а части от една и съща схема.
Механизмът е прост и циничен: фирми нарушават закона, спестяват огромни суми от нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и после „връщат услугата“ – финансират купуване на гласове. Екологично престъпление се превръща в политически инструмент.
Междувременно устойчиви инициативи като Розариум-Билкариум биват задушавани, а проекти като Исторически парк – подлагани на системен натиск, защото пречат на „правилните“ икономически интереси. Тези опити да се унищожат с години създавани и градени начинания, показват още един огромен проблем в страната – липсата на план за регионално развитие в България. А дали „правилните“ икономически проекти са подходящи за района и народа, този въпрос не се задава. Важното е да са изгодни за управляващите.

Това, което чуждите наблюдатели заснемат, не е просто изборен процес. Това е икономика на зависимости, в която законът е условен, а демокрацията – фасада, планове за развитие липсват, ясно е само кой трябва да бъде унищожен.