Наталия е в неизвестност вече две седмици. Доброволци претърсват полета, гори и села, докато задават един тежък въпрос: кой пази децата на България?
14 дни. Толкова време близки, доброволци и местни хора търсят 11-годишната Наталия от село Константиново. Дете, което според близки и участници в издирването е станало жертва на отвличане.
По данни на доброволци, включени в акцията, следите водят към района на селата Величково и Казашка река, където се твърди, че издирваният Асен, известен с прякора Чарли, се укрива.
Хората на терен разказват за човек, който познава местността изключително добре и успява да се придвижва незабелязано. По техни думи той е бил забелязван в района няколко дни, като използвал фенерче, с което осветявал пътя си за кратко, без да привлича внимание.
Доброволците твърдят, че Асен е иманяр с криминално минало и че познаването на района му дава сериозно предимство при укриването. Те настояват, че Наталия не се движи с него и се надяват да е жива и здрава.
Във Величково хората живеят в напрежение и стрес. Семейства разказват, че се страхуват да пускат децата си навън, а присъствието на издирвания човек в района създава усещане за несигурност.
Доброволците отправят остри критики към начина, по който според тях се обработват сигналите. Те твърдят, че при подадени сигнали реакцията на полицията често е бавна, като в някои случаи служители са пристигали след 40 и повече минути.
Според участници в издирването част от местните жители дори се въздържат да подават сигнали, защото се страхуват от последващата процедура – разпити, документи, обяснения и ангажименти с полицията. Така, по думите им, важна информация може да остане непредадена.
Доброволците поставят въпроси и за подготовката и оборудването на институциите. По техни твърдения липсата на достатъчно техника затруднява издирвателните действия.
Докато доброволци с лични средства и усилия претърсват района, се случва и трагедия. По информация от близки до семейството човек, участвал в издирването на Наталия, е получил инфаркт и е починал на място.

Случаят с Наталия повдига болезнен въпрос: защо изчезването на дете не предизвиква масова обществена реакция?
Доброволците питат защо няма по-широка мобилизация, защо случаят не е водеща национална тема и защо, според тях, не се включват достатъчно специализирани сили.
Хората на терен настояват за отговори: има ли достатъчно ресурси за издирване на изчезнали деца, защо реакциите понякога се бавят и кой носи отговорност, ако едно дете остане без навременна защита.
Защото зад всеки сигнал за изчезнало дете не стои просто случай в полицейски регистър. Стои човешки живот.
А въпросът, който остава, е един: колко струва животът на едно дете и кога държавата показва, че този живот е нейният най-голям приоритет?