Само за няколко години Исторически парк край Неофит Рилски извървя пътя от многократно награждаван туристически обект до име, което институции и политици започнаха да свързват с проверки, обвинения и дори определението „финансова пирамида“.

Какво точно се промени, та от възхваляване се стигна до заклеймяване на културно-историческия обект, който е единствен по рода си в България?

През 2019 г., малко след откриването си, Исторически парк печели „Изборът на българите“ в Годишните награди в туризма на Министерството на туризма. Следват още отличия през 2020, 2021 и 2022 г., включително награди за туристическа атракция и иновации. Отличията се връчват от представители на най-високо държавно ниво, а обектът е рекламиран като част от туристическия потенциал на България.

Години наред държавата го награждава. Училища го посещават. Туристи го оценяват високо. Международни платформи също му дават признание.

После идва обратът и картината рязко се променя.

През 2024 г. Народното събрание създава временна комисия, която проверява обстоятелства около Исторически парк и Ивелин Михайлов. Докладът е изпратен до прокуратурата, МВР, ДАНС и Министерството на финансите, а в публичното пространство започва масово да се използва определението „финансова пирамида“.

Следват прокурорски действия, обвинения, запори и постоянен медиен натиск. Както и логичният въпрос: как така един и същ туристически обект години наред е достатъчно добър, за да бъде награждаван от държавата, а впоследствие се превръща почти в символ на престъпна схема?

Ако държавата е имала данни за сериозни нарушения още в ранните години, защо Министерството на туризма продължава да връчва награди?

Защо обектът е включван в ученически туристически маршрути?

Къде са били тогава контролните органи?

И ако обвиненията са срещу конкретни лица и се отнасят основно до финансиране и корпоративни отношения, защо ударът върху репутацията се прехвърля автоматично върху целия туристически комплекс, неговите служители и бизнеса около него?

За учебната 2025/2026 г. Исторически парк вече отпада от програмата за ученически екскурзии. Появяват се и съмнения относно образователната му стойност, които пряко контрастират на предишните действия на държавата.

Дали туристическият продукт се е променил, или се е променило отношението към хората, свързани с него? 

Към момента обвиненията срещу различни лица не са равнозначни на влезли в сила присъди. Исторически парк продължава да работи и да приема посетители.

Това обаче не пречи репутационната щета вече да е нанесена.

За един чуждестранен турист или туроператор няма особено значение дали обвиненията касаят физически лица, дружества или самия туристически обект. При търсене в интернет на едно място излизат наградите, а на следващото се появяват думи като „пирамида“, „прокуратура“, „измама“ и „организирана престъпна група“.

Така туристически продукт, който държавата години наред сама е отличавала, днес носи негативите на политически и институционален конфликт.

И тук вече отговорност трябва да се търси не само от проверяваните лица.

Отговори дължат и институциите.

Защо години наред са награждавали обект, около който според тях е имало проблеми?

Кога точно Исторически парк е престанал да бъде пример за успешен туризъм и се е превърнал в проблем?
Какви нови факти са се появили?

И най-важното – има ли реално разграничение между разследванията срещу конкретни хора и самия туристически продукт?

Защото, ако това разграничение не бъде направено, последствията няма да бъдат само за Ивелин Михайлов или за дружествата около него.

Ще ги понесат служители, местни бизнеси, семейства и цял район, който през последните години разви икономическа активност около туристическия комплекс.

Държавата има право и задължение да разследва всеки сигнал за нарушение.

Но същата държава има и задължение да обясни собственото си поведение.

Не може днес да обявяваш нещо за туристическа гордост, утре да го сочиш като проблем, а вдругиден да се държиш така, сякаш никога не си го подкрепял.

Истината за Исторически парк трябва да бъде установена с доказателства и съдебни решения.

А дотогава остава въпросът: кой носи отговорност за щетите, ако институционалната и политическата присъда е произнесена много преди съдебната?

Последвайте ни в нашата общност в Телеграм ТУК