Историята около Данаил Папазов, Стоян Щърбаков, „Мултигруп“, правителството на Симеон Сакскобургготски и първите държавни постове на Делян Пеевски дава основание този въпрос да бъде зададен съвсем конкретно.
България сменя политическата си система през 1989 г. Държавна сигурност е закрита. Появяват се нови партии, нови бизнесмени, нови министри и нови лозунги. Но когато започнем да проследяваме биографиите, фирмите и назначенията на част от хората, които придобиват влияние през следващите години, неизбежно възниква един въпрос: изчезват ли действително старите мрежи или просто сменят формата си?
Историята около Данаил Папазов, Стоян Щърбаков, „Мултигруп“, правителството на Симеон Сакскобургготски и първите държавни постове на Делян Пеевски дава основание този въпрос да бъде зададен съвсем конкретно.
Стоян Щърбаков – агент „Велко“
Тук вече не става дума за предположение.
Публичната база, изградена върху решенията на Комисията по досиетата, посочва Стоян Димитров Щърбаков като агент „Велко“ на Държавна сигурност. Той е вербуван на 28 март 1988 г., регистриран на 5 април същата година и е воден от ОУ на МВР–Варна–ДС. Посочени са собственоръчно написани агентурни сведения, лично и работно дело, регистрационни картони и други документи.
След промените Щърбаков се превръща в значима фигура във варненския морски бизнес.
А именно с неговия бизнес кръг се пресича професионалният път на Данаил Папазов.
През 90-те години на миналия век Папазов е заместник-директор на „Булюнион“. Дружество, свързано с „Тримпекс Юнион“ на Щърбаков. По-късно в „Булюнион“ се срещат „Тримпекс Юнион“ и „България 2002“ – корпоративният правоприемник на „Мултигруп България“.
Така още преди Папазов да се появи начело на държавното „Пристанище Варна“, той вече се движи в една много конкретна морска и бизнес среда.
Имаме основание да питаме:
Кой препоръчва Папазов? Как човек от тази варненска бизнес среда попада в кадровия списък на новото правителство само дни след слизането си от кораб?
„Мултигруп“ и кадрите на ДС
Следващият пласт е още по-показателен.
Сред най-близките хора до Илия Павлов в ранния период на „Мултигруп“ е Димитър Иванов – последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. След 1990 г. Иванов става генерален директор и вицепрезидент на „Мултигруп“ и е сред хората в непосредственото обкръжение на Павлов.
„Свободна Европа“ описва как Иванов е сред учредителите на предшественика „Мултиарт“ и как самият той разказва, че е използвал фирмена самоличност на „Мултиарт“ при операция в Испания още докато е част от системата на ДС.
Около семейството на Илия Павлов също има документално установени сътрудници на службите.
Комисията по досиетата установява принадлежност на Дарина Павлова като съдържател на явочна квартира на Шесто управление с псевдоним „Антена“. Павел Найденов, бащата на Илия Павлов, също е установен като съдържател на явочна квартира на Шесто управление – „Славяни“.
Самият Димитър Иванов отрича тезата, че ДС е финансирала създаването на „Мултигруп“.
Но присъствието на високопоставени бивши кадри на ДС в непосредственото управление и обкръжение на групировката е документируемо.
И именно наследникът на „Мултигруп България“ по-късно се среща със структурата на Стоян Щърбаков в „Булюнион“.
Това оформя любопитна корпоративна линия:
ДС → Димитър Иванов → „Мултигруп“ → „България 2002“ → „Булюнион“ ← „Тримпекс Юнион“ / Стоян Щърбаков – агент „Велко“.
Показателно е колко често едни и същи мрежи, биографии и фирмени среди се пресичат след 1989 г.
Следва Царят
През 2001 г. идва новата голяма политическа промяна.
Симеон Сакскобургготски печели изборите с НДСВ, а в управлението влизат т.нар. „юпита“.
Един от тях е Пламен Петров, който става министър на транспорта и съобщенията.
И тук отново откриваме не случаен подбор от непознати специалисти, а мрежа от контакти. Mediapool пише още през 2003 г., че Спас Русев е човекът, събрал около Симеон бъдещите министри Николай Василев, Милен Велчев и Пламен Петров.
Следователно Петров не се появява независимо от политическия и бизнес кръг около новата власт.
А няколко месеца след встъпването си министърът започва мащабна подмяна на ръководствата на държавните транспортни предприятия.
1 ноември 2001 г. – голямата смяна
Официалният архив на Министерството на транспорта показва мащаба.
Пламен Петров подписва серия заповеди, с които се освобождават и назначават членове на управителни, контролни и директорски съвети в системата на министерството – РВД, БДЖ и редица държавни дружества.
Сред промените е и ръководството на „Пристанище Варна“.
В новия борд попадат едновременно Данаил Папазов и едва 21-годишният Делян Пеевски.
Папазов години по-късно сам казва, че двамата са назначени на 1 ноември 2001 г. със заповед на министър Пламен Петров.
Още по-забележителна е хронологията на самия Папазов.
По собствените му думи той слиза от кораб на 29 октомври 2001 г. Само дни по-късно вече е част от новото ръководство на едно от най-важните държавни предприятия във Варна.
Въпросът остава:
Кой е подал името му?
Министърът подписва.
Бордът гласува.
Но кой прави кадровата селекция?
И Пеевски е там
Историята става още по-интересна заради другия млад член на ръководството.
През 2001 г. Делян Пеевски е едва 21-годишен студент, но Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и той попада в ръководството на „Пристанище Варна“.
Публични публикации свързват ранното му издигане в НДСВ с контактите на майка му Ирена Кръстева и близостта ѝ с хора от царския кръг, включително Галя Дичева.
Тук обаче трябва да поправим една широко разпространявана теза: не откриваме решение на Комисията по досиетата, което да установява Ирена Кръстева като агент на ДС.
Има публикации, според които нейният баща е бил офицер от ДС, но изследовател на архивите изрично казва, че може да потвърди съществуването на оперативен работник Ангел Кръстев в ОУ на МВР–Враца–ДС, но няма документ, доказващ, че това лице действително е бащата на Ирена Кръстева.
Но остава другият безспорен факт: на 21 години Пеевски получава достъп до политическия кабинет на транспортния министър и до борда на стратегическо държавно предприятие.
Защо?
Кой го избира?
Какви качества са видели в него хората на новата власт?
И защо точно Папазов и Пеевски се оказват част от една и съща кадрова операция?
Пламен Петров – инициатор или изпълнител на кадровата политика?
Документите доказват, че Пламен Петров подписва назначенията.
Историята в България показва, че той вероятно е бил „просто изпълнител на заповеди“.
Петров идва в министерството от икономическия кръг около НДСВ и Спас Русев.
След това извършва голяма кадрова подмяна.
Сред новите лица попадат Папазов и Пеевски.
Папазов идва от морска среда, в която виждаме Стоян Щърбаков – агент „Велко“.
Пеевски идва от политическата среда на НДСВ и само на 21 години получава позиция в държавното управление.
Затова въпросът трябва да бъде зададен така:
Къде свършва личният избор на министъра и къде започва кадровата мрежа, която стои зад новата власт?
Преход или пренареждане?
Това е големият въпрос.
Коректно ли е от тези факти автоматично да се заключи, че ДС управлява България през цялото време или че всички решения след 1989 г. са централизирано командвани от бившите служби?
Документите показват нещо друго, което е достатъчно сериозно.
Кадри, сътрудници, контакти и бизнес структури, възникнали около системата преди 1989 г., продължават да се появяват на ключови места и през прехода.
При Илия Павлов виждаме бивш началник от Шесто управление във висшето ръководство на „Мултигруп“.
При Стоян Щърбаков виждаме официално установен агент „Велко“, който след промените изгражда значителен морски бизнес.
В структурата около „Булюнион“ се пресичат неговият бизнес и корпоративният наследник на „Мултигруп“.
Данаил Папазов има професионална история именно в тази среда, преди през 2001 г. светкавично да попадне начело на „Пристанище Варна“.
Паралелно новото правителство на НДСВ поставя 21-годишния Делян Пеевски в политическия кабинет на транспортния министър и в управлението на същото пристанище.
Случайно ли е, че Данаил Папазов и 21-годишният Делян Пеевски са поставени в управлението на едно и също държавно предприятие в един и същи ден и с една и съща министерска заповед? Или това е част от предварително подготвена кадрова селекция?
Използвани ли са държавните бордове като инструмент за запазване на влияние, достъп до публични ресурси и икономическа власт?
Очаквайте продължение на поредицата.
Споделете с приятелите си
Коментари