Политиката се познава най-лесно по двойните стандарти. А във Варна все повече хора започват да задават неудобния въпрос – защо „Възраждане“ е толкова шумна срещу едни „незаконни“ имоти, но мълчи за други, въпреки публичните скандали и представените документи?
През последните месеци партията на Костадин Костадинов активно изгражда кампания срещу т.нар. „украински интереси“ по Черноморието. Постоянно се говори за съмнителни сделки, незаконни имоти и чуждо влияние. Темата се използва за внушения, политически атаки и насаждане на страх сред хората.
Но когато става дума за имоти, свързвани със сирийски гражданин във Варна, за които също има сериозни обществени въпроси относно начина на придобиване и законността на процедурите, реакцията на „Възраждане“ е коренно различна. Вместо шумни акции и гръмки декларации – подкрепа и защита за извършилия престъпления.

Още по-показателен е случаят с Даниел Славов – Дънката. През годините в медиите и пред обществото бяха представяни документи и сигнали относно незаконен строеж в района край Златни пясъци и предполагаеми нарушения, свързани с имоти и строителство. Въпреки обществения интерес и множеството публикации, няма реални последствия, а „Възраждане“ отново не проявява същата политическа активност, каквато демонстрира по други теми.
Това поражда напълно логичният въпрос – защо едни случаи се превръщат в национална кауза, а други удобно се подминават?
Ако принципът е законност и защита на обществения интерес, тогава стандартът трябва да бъде един и същ за всички, независимо дали става дума за украински, сирийски, български или други бизнес интереси. Но действията на „Възраждане“ показват нещо различно – избирателност.

Когато определени имена и определени кръгове остават извън политическите атаки, хората започват да се съмняват дали зад кресливия „патриотизъм“ не стоят зависимости и задкулисни договорки.

Именно затова все повече граждани си задават въпроса: За кого всъщност работи „Възраждане“ във Варна?