Сериозни твърдения за възможен политически натиск върху ДАНС и за начина, по който е започнала кампанията срещу Исторически парк и Ивелин Михайлов, бяха направени в ново интервю.

Жена, която заявява, че лично е познавала бившия ръководител на ДАНС – Варна, Кирил Димов, разказва, че още през юни 2024 г. той ѝ говорил за Исторически парк като за „секта“ и „пирамида“, а Ивелин Михайлов определял като човек, когото службите „ще оправят“.

По думите ѝ към онзи момент тя самата не била посещавала парка и не познавала Михайлов. По-късно обаче посетила Исторически парк, село Неофит Рилски, срещнала се с хора и решила отново да потърси Кирил Димов. Тогава, твърди тя, го попитала директно дали лично е бил в парка и дали е разговарял с Ивелин Михайлов. Отговорът и в двата случая бил отрицателен.

Следва най-тежкото твърдение в интервюто.

На въпроса откъде идва всичко това, жената заявява, че Кирил Димов ѝ отговорил:

„Борисов ме натиска.“

Ако този разговор действително се е състоял, възниква въпрос с огромна обществена тежест: оказван ли е политически натиск върху службите за сигурност с цел разработване и компрометиране на конкретен човек, бизнес или политически проект?

Тук не става дума дали някой харесва или не харесва Исторически парк. Става дума за възможно използване на държавния апарат.

В интервюто жената заявява още, че лично е виждала Кирил Димов в хотел „Капитол“ в компанията на Даниел Славов–Дънката и други лица от Варна. Разказва и за твърдения на самия Димов за близки отношения с Румен Радев и с високопоставени представители на ДАНС.

Въпросите стават още повече.

Как човек, заемащ висок пост в контраразузнаването, формира толкова категорична позиция за Исторически парк, ако по собствените му думи не е посещавал мястото и не е разговарял с Ивелин Михайлов?

На какво са базирани разработките?
Кой е подавал информацията?
Кой е нареждал действията?
Имало ли е политическа поръчка?

И защо години по-късно натискът върху Михайлов, свързани с него дружества и акционери продължава, при положение че обществото все още не е видяло ясни и окончателни съдебни доказателства за най-тежките обвинения, които се повтарят публично?
Участничката в интервюто заявява, че преди разговора се е подложила на полиграфско изследване. Това обаче не превръща думите ѝ автоматично в доказан факт. Полиграфът не замества независимото разследване, документите, свидетелските показания и съдебната проверка.

Именно затова след подобни твърдения мълчанието вече не е достатъчно.

Кирил Димов трябва публично да отговори: казвал ли е „Борисов ме натиска“, посещавал ли е Исторически парк, срещал ли се е с Ивелин Михайлов и какви конкретни данни са стояли зад квалификациите „секта“, „пирамида“ и „измама“.

Отговори трябва да дадат и институциите.

Ако има доказателства за престъпления, виновните трябва да бъдат представени пред съд.

Ако няма, обществото има право да знае дали години наред службите, администрацията, банковата система и публичното пространство са били използвани като инструмент за натиск.

Защото, ако думите „Борисов ме натиска“ се окажат автентични, въпросът вече няма да бъде само какво се е случило с Исторически парк.

Въпросът ще бъде кой в България е управлявал службите – законът или политическата поръчка.

Последвайте ни в нашата общност в Телеграм ТУК